Иван Преображенски, Дойче веле

Руският президент Владимир Путин лично даде да се разбере, че да се говори публично за започнала рецесия в руската икономика е забранено. Спорът му с шефа на Сбербанк Герман Греф, министъра на икономическото развитие Максим Решетников и представители на големия бизнес в началото на септември очерта границите, които засега не е разрешено да се преминават. Да се говори за „меко кацане” на икономиката може, но всякакви приказки за „стагнация” като нищо могат да доведат и до наказание. Както и в случая с „войната” и „специалната военна операция” - руските власти се опитват да не допускат никаква паника.

Кой е прав – Греф или Набиулина?

От чисто икономическа гледна точка спорът е за това каква да е лихвата за рефинансиране на кредитите от Централната банка, която нейната шефка Елвира Набиулина реши да понижи, за което настояваха държавните корпорации и олигархичният бизнес. Въпросът е с колко.

Председателят на Сбербанк Греф казва, че се планира намаление до 14%, но е необходимо по-голямо – поне до 12%, за да поевтинеят кредитите и икономиката да се възстанови. Путин отговаря, че това ще доведе до паника и нестабилност поради неизбежното рязко покачване на инфлацията и съветва да се има доверие в Централната банка.

С други думи, спорът тук е чисто политически, а икономиката, както обикновено през последните години в Русия, остава на заден план. Тя просто трябва да се „приспособи” към плановете на Путин. А тези планове остават непроменени и се наричат „война до пълната капитулация на Украйна”. Вече и американският президент Доналд Тръмп говори за някакъв втори етап на санкции срещу Русия, защото Владимир Путин откровено се отказа от идеята за преговори с Украйна през тази година и явно има желание да воюва още.

Ситуация като през 1917 година?

А за войната му е необходим не само работещ военнопромишлен комплекс, но и послушно общество като цяло. То и бездруго иска тази война да приключи колкото се може по-скоро, както си личи от всички социологически проучвания по темата. Макар и да не може да се вярва на точността на цифрите в тях, те все пак показват тенденцията в мисленето на хората. Ако към нарастващото желание за мир се добавят очакванията за неизбежен икономически крах, настроенията ще бъдат приблизително като по времето на Руската империя през 1917 година, а Путин изобщо не желае подобно нещо. Затова той нарежда на технократите да продължат споровете си на заседания, зад затворени врати, и да не тревожат психологически нестабилния бизнес и населението.

А ако технократите не млъкнат, какво ще стане? Кремъл явно засилва репресиите срещу обществото, ограничава достъпа му до информация, забранява комуникацията в месинджър и другите онлайн платформи за кратки съобщения, които чужденците или емигрантите могат да използват, за да общуват с близките си в Русия. Тече и преразпределение на собствеността - с многобройни формални антикорупционни арести. Дали сега няма да дойдат и за технократите?

Путин отрича реалността?

Междувременно експертите смятат, че трудностите на руската икономика са обективни. Тя може и да не върви към катастрофа и дори да се възстанови от рецесията, но „военният“ модел на растеж определено се е изчерпал: военнопромишленият комплекс вече не е в състояние да дърпа останалата част от икономиката напред. А заемите, което му се отпускат, товарят с огромно бреме банковата система.

Излиза, че Путин сега отрича реалността и изисква същото от технократите. И тук възникват две предизвикателства - едно очевидно, и едно вторично, но по-важно. Първото е кой е прав - Путин или технократите? Ще се възстанови ли икономиката, ако, да речем, металургията изпадне в колапс, както през 1990-те години? Все още няма ясен отговор, но това предизвикателство поражда второто – а точно него Путин се опитва да прикрие с мълчание. Това е страхът от срив, който сега личи от изявленията на хора, близки до властта, които се надяват, че тази близост ще ги защити от репресии.

Страхът е не само по върховете

Но този страх не е само по върховете. Той прониква и в по-ниските слоеве на обществото. Както е известно от крилатата фраза на Булгаков,  разрухата започва в главите и после не може да бъде спряна.

Заедно с вече споменатото желание да се сложи край на войната, всичко това може да се превърне в силно разочарование от прекалено високите очаквания. Защото обществото неминуемо ще премине от стратегията за печалби от войната, която много руснаци приеха през 2022-2023 г., към стратегия за оцеляване и подсигуряване в случай на срив. А такава стратегия сама по себе вече е стъпка към колапс.

И е важно да се знае, че такива настроения по-скоро се подхранват от репресиите, отколкото да се забавят. Така че не е изключено руските власти да трябва да променят не само изчерпалия се икономически модел на растеж, но и да измислят нов модел за стабилизиране на обществото. Ако въобще са в състояние да мислят и действат адекватно.