Калин Янакиев, Портал Култура

Онова, което Путинова Русия извърши с Навални, като се опита да го ликвидира с прословутия „новичок“, като го осъди по скалъпено обвинение, но най-вече онова, което самият Навални направи като разкри поръчителите на покушението срещу себе си и след това, за „добре дошъл“ показа на сънародниците си и на света чудовищния „дворец на Путин“, буквално взриви тази обичайно безропотна страна. От две седмици масовите протести в десетки градове на Русия не стихват, създава се впечатление дори за нещо като „революционна“ ситуация.

И ето: на нейния фон станаха ясни две неща, на които бих искал да обърна внимание тази седмица.

Несъстоятелност на официалната руска пропаганда

Да, тя се показа удивително объркана и безпомощна. Почти две седмици, след като десетки милиони видяха филма за двореца на Путин, медийната му машина се размърда и „произведе“ отговор, поразяващ със своята противоречивост и неубедителност. „Дворецът“ – осведомиха ни – въобще не бил „на Путин“. Навални лъже, защото собственикът на този „дворец“ сам се обади и ни каза името си. Това видите ли, бил някой си Аркадий Ротенберг – глава на една от най-богатите фамилии в Русия. „Какво ще кажете за това“ – попитаха ехидно Путиновите медии.

Ще кажа, че това „опровержение“ на показаното от Навални е чиста глупост, защото въобще не снема проблема, поставен от него. Само го „премества“ от главата на руската олигархия – от всемогъщия Путин – към самата тази олигархия. Та нима измислилите „версията Ротенберг“, не се досетиха, че дори да е наистина негов, от това този чудовищен „монстр“, на който биха завидели Нерон и Диоклетиан взети заедно, съвсем не става по-малко безобразен. Защото що за страна е тази, в която някой единично взет „бизнесмен“ може да притежава такова чудовище? А що пък за „велик бизнесмен“ трябва да е той? Всъщност, ако не на света, то на руснаците е известно кой собствено е въпросният Аркадий Ротенберг: бивш спортист борец-джудист и самбист, завършил в далечните години преди падането на комунизма Ленинградския спортен институт с диплома за… „преподавател по физическо възпитание“. И който именно в школата на тази спортна академия, заедно с брат си Борис, се запознава с младия тогава кагебист Володя Путин и стават близки приятели. Руснаците знаят също, че след това братът на собственика на „двореца на Путин“ се замесва в криминална далавера и бяга във Финландия, откъдето се завръща през 1991 г. И сега, забележете – двамата братя – криминалният субект и „преподавателят по физическо възпитание“ тутакси основават… банка на име „Средиземноморски път“. По-късно, вече през 2014 г., в ерата на едновремешния „авер“ от школата по самбо, Аркадий Ротенберг получава държавна поръчка на стойност 7 млрд. долара, за да построи в Сочи магистрала и подводен газопровод. Както се вижда става дума за типичен посткомунистически олигарх с профил, който познаваме добре и от нашата собствена действителност: спортист-борец, замесен в криминални мрежи, без подобаващо образование, но скорострелно (след края на комунизма) превърнал се в „крупен бизнесмен“. При това с безспорни лични връзки със самия всемогъщ президент на Руската федерация.

Та питам: дори ако Навални се е заблудил и чудовищното съоръжение, което ни показва във филма не е „на Путин“, а на неговото приятелче по самбо, това променя ли нещата по радикален начин? Трябва ли тутакси да снеме възмущението на руските граждани от този умопомрачителен азиатски кич? Още повече, че, пак повтарям, признанието на въпросния Ротенберг дойде почти две седмици след като филмът на Навални бе видян от милиони хора. Защо – няма как да не се запита всеки – ако собственикът наистина е въпросният олигарх, той не ни го съобщи още в деня на излизането на филма? А щом го кри толкова време, кой не би се досетил, че през тези 10-14 дни е текло „настойчиво уговаряне“ от страна на стария приятел, при което най-накрая „човекът се е съгласил“. И ето, официалната руска пропаганда иска да ни убеди, че щом не е „на Путин“ въпросният „монстр“ е абсолютно безобиден. Каква глупост!

Казвам обаче, че тази пропаганда след филма на Навални изпадна и в пълно объркване, защото наред с посочената версия, ни бе поднесена и съпътстващата (но всъщност противоречаща ѝ), според която… дворец въобще и нямало – това, за което говори Навални е само един „груб, първоначален строеж“. Виж ти! Че защо тогава не заведоха още в първия ден след филма при този „строеж“ чуждестранни журналисти, за да го видят и да опровергаят по безспорен начин „клеветите“ на опозиционера? Ето ви го, сиреч, „двореца“, снимайте и покажете, че такъв (все още) въобще няма. Все още няма, но… кой все пак го „строи“? Ротенберг? И какво по-точно строи? Може би дворец на пионерите или почивен дом за руските „трудещи се“? Или въобще, въобще нищо не се строи, но – тази версия бе пусната от Путиновата пропаганда за най-радикалните „тролове“ – Навални и неговите „западни поръчители“ са сътворили монтаж, в който ни показват постройка нейде на адриатическия бряг на Черна Гора (личало си по герба, който си прилича с този на Руската федерация). Ето тези три версии – без никаква грижа, че взаимно си противоречат – ни поднесе Путиновата официална медия.

Разбира се, остана да се отговори на въпроса защо Навални извършва въпросната провокация – т. е. приписва на Путин двореца на Ротенберг (или „грубия строеж“ на бъдещия почивен дом за руските трудещи се или накрай – черногорския дворец с герб, много наподобяващ на руския). И тук Путиновата пропаганда се оказа в жалко положение. От една страна тя ни каза, че Навални върши всичко, което върши (включително собственото си отравяне с „новичок“), защото изпълнява сценария на „външни (разбира се западни) сили“, заинтересувани от „дестабилизацията на Русия“. Това бе първото обяснение, но понеже то безспорно звучи доста банално (както казах миналия път то е изцяло в стила на стария съветски глобален дуализъм), днес то е „темперирано“ с „обръщане на внимание“, че завръщането на Навални и избухването на протестите в Русия „показателно съвпадало“ с възкачването на Джо Байдън на мястото на Тръмп (нищо, че Навални бе отровен далеч  преди това).

И ето – от трета страна – и това е най-„езотеричната“ версия: някои под сурдинка ни довериха, че действията на опозиционера всъщност не са нищо друго освен подмолен опит за вътрешно-руски преврат, с който се е заела „една част от олигархията“, на която Путин вече или е омръзнал, или не работи в неин интерес. Няма как – внушава ни се тук – човек, който е успял да се спаси на Запад, да реши доброволно да се върне там, където знае, че го очакват репресии, ако зад него не стоят мощни вътрешни „покровители“. Навални значи е оръдие на руски „Васил-Божковци“ (за да си послужа с аналогия от нашата действителност). Никой „нормален човек“ не може да бъде просто храбър и принципен – той непременно „служи някому“. На кого обаче, на някой „отвън“ или на някой „вътре“, остава неясно.

РПЦ като „жреческа колегия“ на режима

Второто нещо, което се изясни след избухването на масовите протести в подкрепа на Навални, е особено болезнено лично за мен. Защото то е потвърждение за онова, което казах и в предишния си текст. В пременилата се в „консервативни“ одежди постсъветска Русия, Руската православна църква (или нека го кажа по-сдържано – нейната висша йерархия) се е сринала до положението на идеологически борд, на митроносна жреческа колегия на режима. И това няма как да бъде оспорено след публичните реакции на цял ред руски архиереи и (овластени) духовници във връзка със случващото се по московските и петербургските улици. И доколкото съм сигурен, че нашите читатели едва ли са имали възможност да се запознаят с тези реакции, във втората част на текста, просто ще приведа някои от най-показателните и одиозните сред тях.

Първо обаче ще отбележа, че в арсенала на официалната руска пропаганда през тези дни централно място зае един топос, според който „в несанкционираните“ (разбира се – б. м.) акции на опозицията от последните седмици се забелязвало „присъствието на небивало количество непълнолетни лица“ (подрастващи и даже деца). А те – това било „безспорно“ – били манипулирани да излязат на улиците от „определени социални мрежи“. Та именно този топос стана основната опора в публичните изявления на представителите на РПЦ. Същите тези йерарси, които нито веднъж – дори сдържано, дори под формата на „загрижено настояване“ това да се изясни от държавата – не реагираха на убийствата и отровителствата през годините, в които Путиновата администрация е на власт, днес силно се разтревожиха от „въвличането на непълнолетни лица в политическото противопоставяне“.

Ето например, митрополит Иларион (Алфеев) – вторият човек след патриарх Кирил в РПЦ – в интервю за тв канала „Россия-24“ с тревога ни заявява, че в протестите в десетки руски градове „съзнателно биват въвличани деца и подрастващи“ (курс. мой). Въвличани, уточнява владиката, „не тъкмо в политиката, но в политическо противопоставяне – в акции, които са опасни за тяхното здраве и безопасност“ (курс. мой). И в потвърждение ни разказва как един от „неговите помощници“ му доверил, че именно на 23 януари (в първия ден на масовите протести), внезапно неговата „осемгодишна дъщеричка“ започнала да му говори за Навални и за това, че „трябва да се излезе на улицата“. На въпроса на „помощника“ от къде е прочела за това, дъщеричката отвърнала, че от мрежата Тик-Ток, в която била регистрирана. „Въвличането на деца и подрастващи в политически акции – заключава митрополитът – е обаче абсолютно недопустимо нарушаване на гражданския порядък и виновните трябва да понесат отговорност за това“.[1]

Аз пък ще кажа, че истината в думите на митрополит Иларион е единствено тази, че в протестите в Русия действително участват изключително много млади хора и това всички можем да видим на кадрите и снимките, идващи от тази страна. Млади хора обаче, а не и „деца и подрастващи“, които – как иначе – са там не по своя воля и решение, а защото са ги въвлекли „тъмни външни сили“.

Но вторият човек в РПЦ не се задоволява само с това, заето от казионната пропаганда внушение. По-нататък в интервюто той директно прави алюзия на днешните протести с… болшевишката революция от 1917 г. „Аз си припомням – казва той – ситуацията в Руската империя в навечерието на революцията, когато се появяват всякакви революционери и пропагандатори. Едни от тях са вътре в страната (намек за Навални и хората му – б. м.), но много други – в чужбина – в благополучната и мирна Швейцария (намек за Ленин, който пребивава там до април 1917 г., но и за днешните „либерални“ вдъхновители на Навални от Запад – б. м.)… И от какво те се оплакват, за какво се безпокоят, към какво призовават? Преди всичко говорят за корупция (т. е. днешните възмутени от корупцията в Путинова Русия са аналогични на болшевиките, които в началото на миналия век са се борили именно с „корупцията“ – б. м.); за това, че царете живеят в богати дворци (sic! б. м.), че трябва цялото това богатство да им се отнеме и да се раздаде на бедните“. Но, завършва митрополит Иларион, „ние знаем до какво доведе революцията“[2] Нека обърнем внимание, че тази алюзия на днешните протести в Русия с революцията на болшевиките е тъкмо онова преобръщане, за което подробно говорих в предишния си текст: Навални е „либерал“ („ляв“), протестиращите срещу Путин и дворците на олигархията му са наследници на комунистите в Русия – на комунистите, а не на антикомунистите. И значи Църквата е какво? Ами стожер срещу рецидивите на този „болшевизъм“.

Ще припомня, че интервюто на митрополит Иларион бе дадено на 30-ти януари, а само ден след това в своя проповед в манастира в Переделкино патриарх Кирил Московски – наистина без да споменава нито Навални, нито протестите – най-неочаквано реши да заговори за някаква „криза на младото поколение“, за някакво негово почти „обезумяване“, като също хвърли вината за това върху определени „социални мрежи“.

Версията за задкулисни „политически сили“, стоящи зад тези социални мрежи, подхвана от своя страна председателят на синодалния отдел на РПЦ за връзки с обществото и медиите Владимир Легойда. Признавайки, че младите днес имат определени причини да са недоволни от живота в Русия, той обаче предупреди, че „децата трябва да осъзнават, че могат да бъдат манипулирани от такива политически сили, които работят за дестабилизацията на Русия и влагат огромни средства за това (курс. мой).[3]

Накрая ще приведа и някои от по-„емоционалните“ (и по-непремерени) „становища“ на представители на РПЦ. Така епископ Александър (Мраморнов), наместник на Александро-Невската лавра, без много церемонии предлага на отговорните православни родители като лекарство против участието на децата им в митингите… „бой с пръчки (порка)“. Известният пък с публичните си изявления протойерей Константин Савандер го подкрепя, защото без съмнение „враговете на Русия призовават да се излиза на улицата“. Най-горещ се оказва Екатеринбургският архимандрит Хермоген (Еремеев), който пише: „Обръщайки се към либероидната безмозъчност, Навални зове да се излезе на улицата? Обнародва поредната си „сензация“ (т. е. филма за двореца на Путин – б. м.)? Но на кого разчита? Та това е фейк, поръчков, посран филм („срань-фильм“).[4]

Какво да кажа? След като прекъсна каноничното си общение с цели четири поместни православни църкви заради автокефалията на Украинската православна църква (с Константинополската и с Александрийската патриаршии, с Еладската църква и с Кипърската архиепископия), РПЦ днес изглежда е на път да прекъсне духовните си отношения и с… младото поколение на самата Русия. Изкушението на казионността се оказва за нея днес по-губително от изпитанието на гоненията. Лично аз от тук нататък много трудно бих могъл да имам каквото и да било общение с подобна жреческа колегия, дори и да изповядва по образцов начин Символа на вярата. Моето мнение обаче тук е без особено значение. От значение е дали няма да откажат това общение с нея т. нар. „подрастващи“, за които говорят архиереите на РПЦ и които те сравняват не с други, а с болшевиките в навечерието на 1917 г.

Да внимават, прочее – да не стане „каквото повикало, такова се и отзовало“.