Александър Левченко*

Руската противовъздушна отбрана, която уж няма аналог, на практика не е в състояние да отблъсне атаките на украински дронове, а само демонстрира пълната си безпомощност, неспособност дори да защити дори собствените си предприятия в дълбините на Русия от украинските атаки

Противовъздушната отбрана (ПВО) е съвкупност от средства, организационни мерки и бойни операции, насочени към отразяване на вражески въздушни удари, прикриване на собствени сухопътни войски или важни обекти в тила. Основната цел на руската ПВО е да отразява въздушни удари, да прикрива собствени войски и важни обекти. Основните системи за ПВО, използвани от Русия: С-300 - зенитно-ракетна система със среден обсег, способна да поразява цели на разстояние до 75 км и височина до 27 км, и С-400, която е усъвършенствана версия на С-300, с подобрени характеристики. Освен това, това е Панцир С-1: зенитно-ракетна система, предназначена за близко прикриване, и Тор - мобилна зенитно-ракетна система, използвана за прикриване на войски и обекти.

През последните няколко дни в различни региони на Русия са регистрирани успешни атаки на украински безпилотни летателни апарати срещу военно-промишлени и инфраструктурни обекти. Така на 11.08.2025 г. украински безпилотни летателни апарати нанесоха удари на Арзамасския инструментален завод в Нижегородска област, разположен на 400 км от Москва. Заводът произвежда компоненти за ракетите Х-32 и Х-101, бордови компютри и инструменти. Предприятието е част от Корпорацията за тактическо ракетно въоръжение, едно от най-големите обединения в руската отбранителна индустрия. Най-малко четири дрона са ударили завода. На 11.08.2025 г. украински дронове атакуваха и две индустриални зони в Нижегородска област, включително едно от военните предприятия в Тула. Географията на ударите на украинските дронове по руска територия продължава да се разширява.

Съсредоточавайки основните средства за противовъздушна отбрана около Москва, руските власти оставиха 

редица критично важни индустрии в регионите незащитени. 

Нови украински нападения се случват почти ежедневно. Над десет атаки срещу руски предприятия, включително нефтопреработвателни заводи, бяха официално потвърдени през първото десетдневка на август. На 9 август 2025 г. украински ударни дронове удариха складов терминал Шахид в Република Татарстан. На 10 август 2025 г., в резултат на атака на украински дронове, Саратовската нефтопреработвателна фабрика (РПВ) на Роснефт е повредена и е спряла да получава суровини. Тази рафинерия е с капацитет от 5,8 милиона тона годишно. Заводът стана третата рафинерия на „Роснефт“ през последната седмица, чиято работа беше нарушена от атаки с дронове. На 2 август 2025 г. най-голямата рафинерия в Рязан в Руската федерация (с капацитет от 13,8 милиона тона годишно) спря около половината от капацитета си. Нефтената рафинерия „Новокуйбишев“, най-оборудваната в самарската група на „Роснефт“, напълно спря производството на гориво. Капацитетът ѝ е 8,3 милиона тона годишно. На 07.08.2025 г. рафинерията „Афипски“ в Краснодарския край беше ударена от безпилотен самолет. На 10.08.2025 г. беше ударена руската рафинерия „ЛУКОЙЛ-Ухтанефтеперебка“, разположена в град Ухта (Република Коми), на 2000 километра от границата с Украйна до точката на удара. В тази връзка, вицепремиерът на Руската федерация, отговарящ за енергетиката, Александър Новак, проведе извънредна среща с представители на петролните компании на 14.08.2025 г., за да бъде обсъдена ситуацията на пазара на петролни продукти, където цените са се повишили с 30% от пролетта насам и продължават да растат, въпреки забраната за износ на бензин от страната. Така, в понеделник, цената на бензин Аи-95 на Санктпетербургската стокова борса постави исторически рекорд за шести пореден ден, достигайки почти 80 хиляди рубли за тон, докато бензин Аи-92 се повиши до 70 хиляди рубли за тон.

Русия е заплашена от бензинов глад

Руската противовъздушна отбрана на практика не е в състояние да отблъсне атаките на украински дронове, а само демонстрира пълната си безпомощност. Страна, която се хвали пред целия свят с мобилните си противоракетни и противокосмически отбранителни системи, които уж нямат аналози, не е в състояние да защити дори собствените си предприятия в дълбините на Русия от атаки на украински дронове. Вместо приказки от руските власти за новата система С-500 и че всичко е „под контрол“ – ние сме свидетели на факта, че 

всичко и навсякъде гори дори в дълбокия тил. 

Цялата противовъздушна отбрана е изтеглена към Москва и извън този регион ефективността на руските системи за противовъздушна отбрана е все повече под въпрос. В резултат на това се оказа, че руската противовъздушна отбрана е претоварена, остаряла и невъзможно да бъде сериозно модернизирана. Опитите за увеличаване на производството на нови комплекси са в застой: технологиите са сложни, мощностите са ограничени, съветското наследство отдавна е морално остаряло. Дори преходът на отбранителните предприятия към 24-часов режим не е дал реални резултати. Русия е изправена пред системна криза в осигуряването на собствената си въздушна сигурност и няма технологичен изход от нея в близко бъдеще. Руският военно-промишлен комплекс е много уязвим, някои от производствените мощности са уникални, така че продуктите, произвеждани от тези предприятия, не могат да бъдат бързо заменени. Трудно е и да се заменят високотехнологичните инсталации за противовъздушна отбрана, които са загубени в резултат на унищожителните атаки на украинската армия. Това, с което Русия винаги традиционно се е гордяла - непревземаема ешелонирана противовъздушна отбрана - е подложено на атака дори не от американските HIMARS, британските Storm Shadow или германските Taurus, а от прости украински дронове. Разстоянието до точката на удар от 2000 километра вече е повече от „червена линия“. Русия доказа, че не е в състояние да защити дори стратегически военни обекти. 

И какво следва? 

Има информация, че въоръжените сили на Украйна вече разполагат с ракети, „които могат да достигнат центъра на Москва“. Руската противовъздушна отбрана напоследък се превърна във фикция, както показа поредната скорошна атака на украински дронове по Черноморското крайбрежие на Краснодарския край. Сочи и Геленджик - курортните витрини на Русия - са в паника. Сирени крещят, експлозии гърмят, местните власти провеждат хаотични евакуации, летищата са затворени, десетки полети са отложени. И това вече е нещо обичайно за много руснаци. 

Докато Украйна нанася прецизни удари по руски военни обекти, руската армия продължава да обстрелва украински жилищни сгради. И за да се избегне това, е необходима 

сериозна санкционна политика 

на международната общност спрямо Русия като страна агресор. Европейският съюз систематично и всеобхватно налага санкции на Руската федерация. Това се очаква и от САЩ. Но вместо да наложи санкции на Путин, който от 4 месеца блокира инициативите на Д. Тръмп за постигане на 30-дневно прекратяване на огъня, президентът на САЩ осъществи лидерска среща на Кремъл в Аляска, за да се договори прекратяване на войната, без да се придържа към основите на действащото международно право и Устава на ООН. Преди тя да се осъществи се заговори за размяна на територии. Това не се е случвало от Втората световна война насам. Вашингтон трябва да помни, че говорим за Украйна, която беше сред 51-те страни основателки на ООН, защото украинският народ е дал своя принос за победата над нацизма с почти 10 милиона жертви - най-много сред всички народи на Европа, включително руснаците. 

Д. Тръмп отива в Китай, за да отбележи 80-годишнината от края на Втората световна война, вярвайки, че Украйна не може да победи Русия, която победи Наполеон и Хитлер, и поиска мнението на големия приятел на Путин Орбан, който уж е много добре осведомен човек за руско-украинската война. Припомнете си, че унгарският премиер е единственият от всички представители на ЕС, който отказа да подпише съвместно изявление в подкрепа на Украйна в навечерието на срещата на Тръмп с Путин в Аляска. Президентът на САЩ попита Орбан дали Украйна може да победи Русия и той започна да се радва на размера на Русия. „Той ме погледна, сякаш казваше: „Какъв глупав въпрос.“ Той каза: „Русия е огромна страна и те се борят цял живот. Това правят. Беше много интересно“, каза Тръмп, който никога не е разбирал, че без Украйна СССР никога не би могъл да победи нацистка Германия, а Наполеон да превземе и изгори Москва. Бонапарт загуби от руснаците само защото френските войници имаха военно облекло, което носят в Европа, където климатът е различен през зимата. В Русия те просто замръзнаха. 

Украйна не търси победа,

а просто да върне руските войски обратно на собствената си територия. Дали Украйна има достатъчно оръжия? Разбира се, че не. В края на краищата САЩ и Русия принудиха Украйна да се откаже от огромния си ядрен потенциал и стратегически оръжия през декември 1994 г. С подкрепата на Вашингтон Русия отне всичко това, давайки на Украйна, заедно със САЩ и Великобритания, присъединени от Франция и Китай, гаранции за сигурност и териториална цялост, които се оказаха безполезни. 

Сега Русия използва оръжията, които получи от Украйна, срещу украинския народ. Сега искат да отнемат огромните територии, завзети от руската армия, от Украйна и отново да им дадат гаранции за сигурност. Путин и Тръмп твърдят, че носят мир на Украйна, с намерението да отнемат част от територията ѝ. Това е много подобно на случилото се през 1938 г., когато Франция и Великобритания позволиха на Хитлер да раздели Чехословакия. Всички твърдяха, че носят мир на Европа, но в действителност, година по-късно, избухна кървавата Втора световна война.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)