Евгений Титов е един от все по-многобройните руски граждани, търсещи политическо убежище в Литва. Присъединена насила към Съветския съюз, впоследствие тя стана една от най-прозападните държави - членки на Европейския съюз и НАТО, и явен критик на Кремъл.

След направените от него репортажи за окупирания от Москва през 2014 г. украински полуостров Крим 41-годишният журналист разбрал, че ако остане в Русия, дните му може да се окажат преброени. "Докато правех разследване за Кримския мост, приятелите ми получиха текстово съобщение, че съм убит", разказва Титов пред "Франс прес" във Вилнюс.

По съвет на приятел той пристига в Литва през 2016 г., след като получава още смъртни заплахи заради статиите си за корупцията, свързана със строежа на моста между Крим и Русия. Този месец журналистът от "Новая газета" получи в Литва статут на политически бежанец.

От 2014 г. над 30 руски граждани са получили убежище и закрила за семействата си в малката балтийска държава. Десетки други руснаци кандидатстват за убежище в Литва и в другите две балтийски държави Естония и Латвия.

Всеволод Чернозуб, на 32 години, е един от първите пристигнали в Литва в края на декември 2013 г. Член на ръководството на опозиционната партия "Солидарност", той решава да замине заради бруталните репресии, последвали масовите протести срещу встъпването в длъжност като президент на Владимир Путин за трети мандат през май 2012 г.

Срещу тридесетина от демонстрантите бяха повдигнати обвинения. Някои от тях получиха присъди от две години и половина до четири години и половина затвор. С възможност да кандидатства за убежище и във всички останали държави - членки на ЕС, Чернозуб избира Литва по практически съображения.

"Литва е страна, в която все още се говори руски във всекидневието", обяснява той, като намеква за рускоезичната общност, установила се в страната за повече от полувековната руска окупация. Тогава "жена ми беше бременна. Тя искаше лекар, който да говори руски", уточнява той.

В безопасност

Литва открито подкрепя руската опозиция и предоставя убежище на дисиденти. "Един от принципите (в отношенията ни с Русия) е подкрепата за гражданското общество", заяви пред "Франс прес" литовският външен министър Линас Линкевичус. "Литва е мястото, където те могат да се чувстват в безопасност, и ние се гордеем с това", заяви той.

От 2013 г. министерството на външните работи всяка пролет организира форум за руската опозиция. Бившият световен шампион по шахмат Гари Каспаров, който е един от най-яростните критици на Кремъл, също организира в Литва форум за правата на човека.

С подкрепата на литовския парламент дисидентите успяха да прекръстят разположения пред руското посолство във Вилнюс площад на името на убития от неизвестни лица на 27 февруари 2015 г. руски опозиционен водач Борис Немцов. Дейността им съвсем не остава незабелязана от Москва, твърди Титов. "Пропагандисткият канал "Россия 24" направи няколко репортажа за нашите инициативи. Използват по наш адрес всякакви епитети. Това означава, че за тях дейността ни е важна", каза той.

"Русия утре"

Евгений Титов в момента работи за руския информационен сайт "Делфи", който е много популярен в трите балтийски държави. Всеволод Чернозуб създаде заедно с приятели сайта "Раша тумороу" ("Russia tomorrow") - иронична алюзия с името на руската държавна телевизия Ар Ти, известна преди това като "Раша Тудей". Дисидентите работят и с местната рускоезична общност, която понякога защитава позициите на Кремъл.Тя представлява около шест процента от  населението на малката 2,9-милионна балтийска страна. "Странно е, но хората, които са тук от съветската епоха, поддържат Путин дори повече от руснаците в Русия", казва със съжаление Чернозуб.

Руската агресия в Украйна събуди у жителите на отделилите се от СССР три балтийски държави страха от възможна нова анексия. Като реакция на политиката на Кремъл НАТО засили присъствието си в региона, най-вече с разполагането на многонационални батальони в Естония, Латвия, Литва и Полша.

"Страховете на литовците са основателни", заяви Чернозуб. Той изказа и притеснения, че атмосферата на откритост, царила за кратко на Световното първенство по футбол, може да бъде заменена от нови репресивни мерки срещу опозицията.

"На Световното първенство по футбол ситуацията бе замразена. Имаше малко протести и малко арести, но сега не знам какво ще се случи", каза Чернозуб. 

Мариел Витюро, Франс прес/БТА