Договорът за Антарктика е ясен: всякакъв вид минно дело на ледения континент е забранен за неопределено време. Но руски документ, свързан със скандалния арест на украински учен, повдигна взривоопасни въпроси дали Русия има дългосрочни амбиции да експлоатира огромните петролни резерви, скрити под леда.

Всичко започва с ареста на украинския учен Леонид Пшеничнов от руските власти в окупирания Крим миналия месец. Арестът му попречи да присъства на международна конференция за опазване на Антарктика.

Истинската новина обаче се крие в три страничния документ с обвиненията срещу него. Документът, предоставен на abc.net.au от украинския посланик в Австралия, включва изявление, което неволно разкрива икономическите мотиви на Русия.

Според превод на документа, Русия се противопоставя на създаването на предложени морски защитени зони в Антарктида, тъй като:

"Прилагането на тези планове ще доведе до загуба на възможността Русия да развива въглеводородни ресурси на континенталния шелф на Антарктида."

Този параграф е директно признание за икономически интерес към петрол и газ, което е в пълно противоречие с международното право. Руското посолство в Австралия е отказало коментар по темата, предаде австралийското издание abc.net.au.

Русия обвинява д-р Пшеничнов, че е заплашил националната й сигурност, като е насърчавал усилията на Украйна и други страни за създаване на защитената морска зона. Москва твърди, (вероятно за прикритие), че зоната би компрометирала икономическите й ползи от риболова на крил.

Как се управлява Антарктида и къде е България?
Това, което прави руските действия толкова взривоопасни, е системата, която те заплашват. Антарктида не е ничия държава – тя е континент, управляван от международна общност чрез Договора за Антарктика от 1959 г.

Този договор "замразява" всички териториални претенции и постановява, че континентът ще се използва изключително за мирни цели и наука.

Кой взима решенията? Управлението се осъществява от 29-те Консултативни страни – държави, които са ратифицирали договора и извършват активна научна дейност там. Решенията се взимат с пълен консенсус.

Къде е България? България се присъединява към договора през 1978 г. и става пълноправен член с право на глас (Консултативна страна) през 1998 г. Нашата полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън ни прави част от "управителния съвет" на континента.

Правилата: Всички бази (включително българската) действат при строги екологични правила. Военен персонал е забранен, освен в подкрепа на науката, а ядрените тестове са абсолютно забранени.

Именно тази консенсусна система Русия сега заплашва, като едностранно заявява икономически претенции, които са в разрез с духа и буквата на договора.

Мадридският протокол: Забраната, която Русия иска да заобиколи
През 1991 г. към договора е добавен ключов Протокол за опазване на околната среда (Мадридският протокол). Член 7 от него е категоричен:

"Всяка дейност, свързана с минерални ресурси, различна от научни изследвания, се забранява."
Евън Блум, бивш американски дипломат и ветеран от срещите по Договора за Антарктика, определи руския документ като "объркващ". "Това е много странно изявление, защото е нещо, което според международното право Руската федерация не може да прави," коментира той.

"Въпросът е: Означава ли това, че определени кръгове в руското правителство се интересуват от бъдещ добив в Антарктида?"

"Всякакъв вид минно дело, предприет от страна по договора, би бил изключително разрушителен и би създал криза в договорната система", предупреди Блум.

Не грешка, а модел на поведение
Това не е първият път, в който интересът на Русия към ресурсите на Антарктида попада под лупа. Парламентарна комисия на Обединеното кралство е изразила сериозни опасения още през юни, припомня в статията си abc.net.au.

Докладът на комисията посочва, че руският държавен кораб "Александър Карпински" е провеждал сеизмични проучвания, идентифицирайки потенциални въглеводородни резерви, оценени на 70 милиарда тона.

"Въпреки че Русия твърди, че дейността е част от научна програма, естеството и целта на тези проучвания хвърлят съмнение върху спазването на забраната на протокола", се казва в доклада.

Надпревара за 2048 г.?
Забраната за минно дело няма "срок на годност". Въпреки това, през 2048 г. (50 години след влизането в сила на протокола), всяка от Консултативните страни (включително България) може да поиска конференция за "преразглеждане" на дейността му.

Русия изглежда се позиционира именно за този момент.

Д-р Тони Прес, бивш ръководител на Австралийската антарктическа дивизия, нарече руските действия "възмутителни" и призова Русия да бъде "предизвикана" от другите страни да обясни официално позицията си относно въглеводородните ресурси.