Благодарение на Анатолий Разумов 50 000 жертви вече не са анонимни. От 30 години историкът упорито работи да направи публично достояние имената на онези, които са били екзекутирани в Ленинград, днешен Санкт Петербург, по време на сталинските чистки.

"Не открих логика, това беше нечовешко и необяснимо", разказва историкът пред АФП след години къртовски труд - задача, по която днес работи на фона "на безразличие" към темата, съобщава БТА. Възкресяването на историческата памет в Русия продължава да върви трудно и днес, повече от 80 години след кулминацията на сталинския терор, при който милиони хора са били екзекутирани, изпратени в Гулаг, депортирани на места с непоносими условия за живот или са умрели от глад.

Руските власти, начело с Владимир Путин, се опитват да омаловажат най-мрачните страници от миналото в името на националното единство.

В 13-те тома на "Ленинградския мартиролог", съставени от 1987 г. насам под ръководството на Разумов, откриваме имена, дати на раждане и смърт, информация за занятието и адреси на хората, изчезнали един ден ненадейно в Ленинград, сякаш никога не ги е имало. В най-добрия случай техните близки научавали, че са "осъдени без право на кореспонденция", без всъщност да узнаят какво наистина се е случило с тях.

"Започнах проучванията си през 1987 г., в епохата на перестройката, веднага щом това стана възможно", разказа пред АФП Анатолий Разумов.

Син на съветски военен, чието семейство не е пострадало от репресиите, Анатолий Разумов искал да отдаде последна почит на тези мъже и жени - работници, инженери, шивачи или касиери, оклеветени и екзекутирани по време на Големия терор.

Кабинетът на този 62-годишен синеок мъж се намира в самия център на старата имперска столица, в огромното здание на националната библиотека. Той е пълен с шкафове с книги и стотици папки, открити от Разумов (главно в архивите на сталинската политическа полиция НКВД) или изпратени му от близки на жертвите.

Разумов показва едно от досиетата: протоколи от разпити и съдебно решение за Нина Дубровская, 28-годишна студентка от полски произход. Тя е обвинена, че е полска шпионка, е на 11 декември 1937 г. е екзекутирана.

"Периодът, наричан Големия терор, трае година и половина, до есента на 1938 г. Екзекуциите били масови - убивали всяка нощ. Без съд. Обвиняемите се явявали пред "двойка" или "тройка" - един или двама представители на НКВД и прокурор, които произнасяли присъдата. Това било същинска машина за налагане на наказания", разказва Разумов.

Според историка Сталин и приближените му разработили "план за ликвидация", довел само в този кратък период до смъртта на 40 000 души в Ленинград.

Разумов обяснява, че не е получил особена подкрепа от страна на руската държава и говори за "безразличието" към сталинските чистки. Тъкмо напротив, работата му била редовно спъвана от враждебността на руските власти.

Анатолий Разумов се връща от Петрозаводск (в Карелия), където отишъл да подкрепи колегата си историк Юрий Дмитриев - член на неправителствената организация "Мемориал", също известен с изследванията си за изчезналите по време на Големия терор.

Юрий Дмитриев, който трябва да бъде освободен в края на януари, но ще остане под съдебен контрол, е прекарал една година в затвора по обвинения в педофилия с цел да се попречи на работата му. "Мемориал" осъди тези обвинения като фалшиви.

Сталинските чистки в действителност се споменават много рядко от руската държава и много от близките на жертвите продължават да не знаят къде са погребани роднините им или какви обвинения са довели до арестуването им.

"Струва ми се, че работя за тези, които след време ще искат да разберат", казва Разумов и предупреждава: Правя го и ще продължа да го върша въпреки всичко".