Владимир Путин остава най-авторитетния политик в самопровъзгласилите се републики в Донбас и Луганск

Вчерашната среща в Минск на Контактната група за конфликта в Източна Украйна - последна преди заседанието на "нормандската четворка" на 9 декември в Париж, не успя изцяло да създаде благ фон за първата среща между президентите на Русия и на Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски, констатира "Комерсант". Проблемите явно бяха повече от успехите, пояснява руският вестник.

Представители на Русия и на отцепнически Донбас са изтъкнали например, че не се спазва обещаното спиране на огъня в зоната за раздалечаване на киевските и сепаратистките войски. А според самопровъзгласилата се Донецка народна република Киев протака дискусиите за размяна на пленници, която да стане поредна важна стъпка към нормализация в региона. Украинските власти обаче очакват много от срещата в Париж и се надяват разговорът между Путин и Зеленски да подобри динамиката на преговорите.

Естествено шансовете стрелбата тутакси да спре са минимални, коментира източник на "Комерсант", близък до президентската канцелария в Киев. "Няколко доста високопоставени фигури обаче искрено вярват, че Путин ще е готов да стегне юздите на донбаските колаборационисти, примерно срещу отказ на Украйна от финансовите претенции към руския концерн "Газпром", добавя той.

За излизане от безизходицата според него би могла да спомогне и евентуална корекция на Минските споразумения: "Там се казва, че от територията на Донбас трябва да бъдат изтеглени всички чуждестранни формирования. Кремъл продължава да твърди, че техни хора там няма и няма кого да изтеглят. Добре, нека приемем нов документ, който предвижда не ангажимент за изтегляне на чуждестранните формирования, а например разоръжаване на всички сили, действащи в региона".

"Киев подготвя концепция за преходно правосъдие, която да влезе в сила, докато властите реинтегрират Донбас. Президентът Зеленски се надява да убеди жителите на самопровъзгласилите се републики да се върнат в състава на Украйна", пише "Независимая газета".

"Концепцията описва какво ще предприеме Киев, след като възстанови юрисдикцията си върху районите от Донецка и Луганска области, над които днес няма контрол. Политиците се надяват чрез този документ да намерят общ език с хората в Донбас, но социолозите се съмняват дали това изобщо е възможно", обяснява вестникът.

Какъв статут ще имат днешните републики в Донбас, как и кога ще се произвеждат местни избори там, какви пълномощия ще имат местните власти, кой ще бъде наказан за действията си по време на конфликта, а кой амнистиран - всички тези въпроси остават засега без отговор. Но мненията на обикновените хора от двете страни на разграничителната линия не съвпадат, подчертава изданието.

Редовните проучвания в Украйна показват, че повечето граждани смятат Русия за "държава-агресор", не желаят Донбас да получи специален статут, не приемат идеята за тотална амнистия на бойците от региона. Нито пък за широки пълномощия на тамошните власти - като правото да формират самостоятелни силови структури, да водят независима от Киев езикова политика, да развиват собствени икономически връзки с Русия и т. н.

А според анкети в Донбас, чиито данни цитира всекидневникът, 86 на сто от хората в сепаратисткия регион не смятат Русия за агресор. Едва 3,1 на сто подкрепят изцяло позицията на Киев, а други 6,4 процента - частично. Вината за започването на конфликта се хвърля там най-вече върху новата украинска власт след Майдана, върху САЩ, проевропейските активисти и дори върху екипа на бившия проруски президент Виктор Янукович.

Запитани кой трябва да плати възстановяването на региона, жителите на Донбас посочват главно украинската страна (63,6 на сто), а 29,3 процента уточняват, че имат предвид украинските олигарси. Според 17 на сто възстановяването трябва да се финансира от САЩ, а 16 процента биха приели помощ от Русия.

Владимир Путин си остава най-авторитетният политически лидер в двете отцепнически формирования. Изобщо 64,3 на сто от местните хора виждат бъдещето си в състава на Русия. Допитване сочи, че едва 5,1 на сто от жителите на Донецката и Луганската народна република искат да се върнат в състава на Украйна при предишните условия. Още 13,4 на сто допускат реинтеграция в Украйна, ако регионът получи специален статут. А 16,2 процента от населението на размирния регион мечтаят за независимост на двете републики, добавя "Независимая газета".

Източник: Novini.bg