Най-радикалната политическа реформа в Република Турция след времената на основателя й Кемал Ататюрк дава на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган огромни пълномощия, каквито никой турски лидер не е имал почти цяло столетие, пише "Комерсант" по повод неделния референдум за конституционни промени в азиатската страна, ци.
 
Консолидацията на властта протича впрочем при поляризация на обществото - копнеещите за "силна ръка" постигнаха победа на референдума с минимална преднина. Противниците на президента се страхуват от по-нататъшно затягане на гайките в Турция - допускат, че властта може да въведе смъртно наказание и да се откаже изцяло от курса към евроинтеграция, посочва вестникът.

"Турция пое опасен курс към султанат", констатира в заглавие "Независимая газета". Референдумът доведе до позитивна реакция на местните фондови пазари и закрепи местната валута спрямо долара. Но резултатът от вота, който се очаква да разшири президентските пълномощия и юридически да ускори вземането на външно- и вътрешнополитически решения, е трудно да бъде оценен без опасения - експерти допускат, че референдумът ще засили експанзионистичните намерения на Анкара, се казва в коментара.
 
"Ердоган постигна своето" и Турция се превръща в президентска република, но той "получава пълна власт над една разцепена страна с растящ потенциал за конфликти и насилие", предупреждава политологът Фьодор Лукянов в "Росийская газета".  
 
"Турският икономически бум остана в миналото - до голяма степен тъкмо заради политическото и особено външнополитическото суетене на вожда. Стратегията за повишаване на международното влияние е под въпрос - Анкара се оплете в отношенията и със своите съседи, и с великите сили. По европейското направление виждаме остра взаимна неприязън и неясни заплахи. Също и разцепление в обществото - както по етническите (кюрдите), така и по социалните линии", обяснява аналитикът.

"С какво авторитаризмът на Ердоган заплашва Русия", разсъждава онлайн изданието "Нов ден". Конституционният референдум в Турция няма да повлияе особено на външната политика на Анкара, но крие заплаха от вътрешна криза, включително нов опит за държавен преврат. За Русия е изгодно Турция да се оформи като силна държава, която окончателно да обърне гръб на Евросъюза, обобщава електронният вестник мнения на руски политически експерти, говорили пред журналисти в Москва.
 
След приемането на конституционните промени ситуацията в Турция може да се развие по три основни сценария, смята наблюдателят Алексей Фененко.
 
"Първият е да бъде установена силна президентска република. Такава република със сигурност ще се изправи пред въпроса за възстановяване на силната армия. Тогава Русия ще трябва да има работа с една силна, относително самостоятелна Турция. Естествено може да имаме търкания по въпроса за Сирия и Ирак. Основното обаче е друго - такава Турция постепенно ще се дистанцира от ЕС и НАТО, а точно това е потребно на Русия", заявява анализаторът.

"Вторият вариант предвижда ислямизиране на Турция, засилване на ислямските нагласи. Това може да предизвика много сериозен граждански конфликт в Турция. Въпросът е дали Русия има интерес от това. Според мен няма, тъй като една нестабилна Турция стратегически ще затвори Русия в Черно море и ще създаде проблеми, свързани с проливите", казва Фененко.
 
Трети вариант по неговите думи е да избухне въоръжен конфликт в Кюрдистан, което да предизвика "сириизация на Турция" - ситуация, която "не е много изгодна за Русия", заключава московският експерт.