Руският стартъп Neiry Group имплантира мозъчни чипове в гълъби, за да ги трансформира в дистанционно управляеми биодронове. Според прессъобщенията на компанията, тези птици могат да се използват като истински дронове. 

Основателят на Neiry Александър Панов е успял да привлече значителни инвестиции и известни учени от института на Катерина Тихонова, най-малката дъщеря на Владимир Путин. В блога си предприемачът обсъжда „нежния стил на провеждане на мащабна военна операция в Украйна“, а на конференции твърди, че целта на Neiry е да завладее света с помощта на невротехнологии. Академичните среди и изследвания обаче все още отхвърлят подобни експерименти и ги определят като „неоснователен оптимизъм“. 

T-invariant изследва кой печели от шума около невротехнологиите и реалния научен прогрес в тази област. Meduza публикува този материал с малки редакции.

Как работят гълъбите дронове?

Биодроните бяха  тествани за първи път на 25 ноември 2025 г., когато гълъби с имплантирани невронни интерфейси завършиха тестов полет от научна лаборатория и обратно. Според прессъобщения, стартъп компанията Neiry вече е „произвела“ десетки от тези птици. Заявената потенциална тяхна употреба е да се извършва мониторинг като например инспектиране на промишлени и екологични съоръжения или операции, свързани с откриване и спасяване при конкретни случаи. Теоретично обаче биодроновете биха могли да се използват и за други цели, включително военни, като например тайно наблюдение на врага. 

Представителите на Neiry обаче подчертават  „мирния характер“ на разработката им. Докато птиците в момента се тестват на кратки разстояния, разработчиците планират да ги изпращат и на полети, обхващащи десетки километри.

Външно биодронът PJN-1 е доста лесен за разпознаване от един обикновен гълъб: от главата му стърчи невронен интерфейсен проводник, на гърба му е поставена раница, съдържаща управляваща електроника и слънчеви батерии за нейната работа, а на гърдите му има видеокамера.

Патентованите електроди на Neiry са имплантирани в мозъка на птицата. Те са свързани със стимулатор, поставен в раницата на птицата, който от своя страна е свързан с контролер, разположен там, където са заредени инструкциите за полет. Стимулаторът изпраща импулси, които влияят на инстинктите на птицата, например да завие наляво или надясно. Системата се позиционира с помощта на GPS и други методи. Камерите на гълъбът дрон работят подобно на камерите в обществени пространства, размазвайки лица и изтривайки лични данни.

От Neiry твърдят, че биодроните не изискват обучение, а предимствата им пред конвенционалните дронове са възможността им да работят дълго време на работа, че могат да летят на далечно разстоянието, както и ниския риск от инциденти. Освен това цената на такъв дрон е сравнима с тази на устройства, оборудвани по този начин.

Все още не са публикувани научни статии, които да описват подробно принципа на действие биодроновете. В тестови видеоклипове  птиците летят наляво или надясно, следвайки команда, но това има малка прилика с един естествен полет.

Уебсайтът на компанията постоянно набляга на етичните и безопасни аспекти на разработката, свързана с експерименти с животни. Например, там се посочва, че операциите върху гълъби се извършват с помощта на най-съвременно оборудване, за да се гарантира максимално тяхното оцеляване, и че имплантирането на чипове не скъсява живота на птиците. Това е невъзможно да се провери в действителност, тъй като няма публично достъпни данни за броя на гълъбите, използвани в експериментите. В момента е невъзможно и да се оцени и колко дълго реално могат да оцелеят птиците с чипа, имплантиран  в главите им. Подобни интервенции и наличието на чуждо тяло в мозъка са свързани с различни усложнения - от възпаление до риск от инфекция, и дори смърт. Следователно, продължителността на живота на имплантираните птици вероятно е по-кратка от тази на техните неинкубирани еквиваленти.

В  статия на Bloomberg , биоетикът от университета Дюк Ната Фарахани нарича практиката за създаване на гълъби дронове „отвратителна“, твърдейки, че хората не трябва да се отнасят към живите същества като към стоки, опитвайки се да ги контролират. В същата статия обаче основателят на Neiry Александър Панов сравнява подобно ограничаване на свободната воля на животните с това, което се случва по време на конна езда или доене на крави, и казва, че етиците в неговата компания не виждат проблем в това да бъдат използвани птици като биооръжие.

Какво е известно за стартъпа Neiry

Neiry е руски невротехнологичен стартъп, основан през 2018 г. от предприемача Александър Панов. Компанията оперира чрез мрежа от юридически лица и развива над 50 продукта в сферата на невротехнологиите – от устройства за следене на мозъчната активност и стимулация на блуждаещия нерв до експерименти с импланти при животни. Приходите на свързаните с Neiry компании за 2024 г. възлизат на около 481 млн. рубли, но част от ключовите структури са нерентабилни.

Neiry е привлякла близо 1 млрд. рубли инвестиции, като сред основните инвеститори са: свързаната с  държавата Фондация „Национална технологична инициатива“ (НТИ) и фондация „Восход“, свързана с бизнес кръгове около Владимир Потанин. Част от инвеститорите и самата фондация „Восход“, която се намира под санкции на САЩ.

Компанията работи в тясно сътрудничество с Московския държавен университет, включително с Института за изкуствен интелект, ръководен от дъщерята на Владимир Путин – Катерина Тихонова. Проектите включват разработки с двойно предназначение – гражданско и военно. Един от най-спорните експерименти е „Пития“, при който плъхове с мозъчни импланти „отговарят“ на въпроси чрез стимулиране на различни мозъчни зони.

Панов публично говори за дългосрочни цели като директна връзка между човешкия и изкуствения интелект, и дори за създаване на Homo superior. В свои изявления той обсъжда идеи за „препрограмиране“ на хора в името на държавни и културни цели – позиции, които предизвикват сериозни етични тревоги в академичния свят.

Въпреки участието на утвърдени учени, включително известния неврофизиолог Михаил Лебедев, експертите подчертават, че съвременната наука все още е далеч от реален контрол над човешкото поведение чрез импланти, а много от заявените цели на Neiry остават по-скоро спекулативни и идеологически, отколкото научно доказани.

Превод: Faktor.bg