Ето актуализирания пълен пакет със заменено „Бяло море“ на Баренцово море (Barents Sea), за да избегнем объркване с историческито българско название „Бяло море“ за Егейско море. Добавих и кратко пояснение в текста за допълнителна яснота.

Русия представя морски дрон с „аналог на Starlink“ – връщане към 90-те вместо технологичен пробив

Руските инженери обявиха свой „отговор“ на сателитната система Starlink, инсталирана върху нов морски дрон, но вместо голям пробив решението по-скоро напомня на технологии от края на 90-те години.

Наскоро руските компании Sea Project и Безекипажная Логистика проведоха тестове на нов морски дрон, наречен Briz. Той е проектиран за транспортиране на товари до отдалечени и труднодостъпни части на Баренцово море (Barents Sea) – арктически акватории северно от Русия и Норвегия. Дронът ще се произвежда в Архангелска област.

Най-любопитният детайл, който рядко се коментира в руските публикации, е навигационното оборудване, монтирано на мачтата на Briz. Освен стандартен морски радар Simrad, дронът разполага и с мистериозна сфера — под която се крие новата сателитна антена RS-30M, тествана преди това върху железопътна композиция.

RS-30M се рекламира като руски аналог на американската Starlink — комерсиалната мрежа от сателити, осигуряваща високоскоростен интернет и геолокация чрез клиентска антена. Но руското решение е далеч от параметрите на оригинала.

Първо, защото RS-30M работи чрез сигнали от геостационарни сателити на височина 36 000 км, докато Starlink използва спътници в ниска околоземна орбита (около 550 км). По-високата орбита покрива по-големи площи, но идва с огромен недостатък: голямо закъснение на сигнала и ниска скорост на предаване.

Забавяне на сигнала (пинг) при RS-30M може да достига до 800 ms, а скоростта рядко надхвърля няколко Mbps. За сравнение, Starlink постига закъснение около 40 ms и скорости над 200 Mbps. SpaceX планира да увеличи броя на спътниците си до 46 000, за да осигури глобално покритие.

Подобно забавяне прави почти невъзможно надеждното предаване на видео сигнал в реално време. При управление на бърз и маневрен морски дрон операторът разчита на моментни решения, базирани на кадри от бордовата камера. При такъв лаг дори управление на влак би било предизвикателство, а камо ли на дрон в бойни условия.

Друг сериозен недостатък на RS-30M е нуждата от механично насочване на параболичната антена към конкретен спътник — технология, типична за 90-те. За разлика от това антената на Starlink е с фазирана антенна решетка, която автоматично следи най-подходящия спътник.

На практика руската разработка е крачка назад във времето — сходни SATCOM антени бяха монтирани на големи бойни дронове като MQ-1 Predator още в края на 90-те години. Днес модерните дронове работят с приемници, които се доближават до възможностите на Starlink.

Въпреки технологичните ограничения появата на RS-30M показва, че Русия прави първи стъпки към по-стабилна сателитна комуникация за безекипажни морски апарати. Макар създателите на Briz да твърдят, че платформата е предназначена за комерсиални доставки, системата лесно би могла да намери военно приложение — особено на фона на украинския успех с морски ударни дронове, подпомогнати от Starlink свързаност.

По-рано беше анализиран и друг руски морски дрон — Katran, чиято концепция и дори името напомнят за украинския Katran USV. Експерти подчертаха слабости в радиоконтрола му, което допълнително подсказва технологично изоставане в руските морски безекипажни платформи.