Автор: Цветан Цветанов, председател на УС на ЕАЦС

За първи път президент, премиер и министър на отбраната заявявят, че струпването на руски войски по границата с Украйна заплашва и българската национална сигурност. За първи път от това правителство публично се обяви, че съюзническите войски на НАТО не са чужди, а са възможност да покрием дефицит в отбранителните способности на страната ни.

Нека не забравяме, че в последните години се води една геополитическа битка, особено видима в региона на Черно море, където се сблъскват западното разбиране за глобален ред и международно право и проектирането на сили чрез военната доминация  от страна на Русия.  От 2014 г. Русия показва засилена агресия в Черноморския регион. Събитията в Грузия през 2008 г., анексията на Крим през 2014 г. и поддръжката  за сепаратистите в Източна Украйна от страна на Русия през целия период, в България не се оценяваха като заплаха за националната сигурност.

През 2016 г. правителството на България отказа да подкрепи румънската инициатива за обединяване на военноморските способности на своите съюзници в региона и изграждането на регионален съюзен оперативен флот за патрулиране в Черно море. За разлика от България, Румъния и Турция имат последователна и ясно обоснована оценка за предизвикателствата и заплахите на регионалната  сигурност в Черно море.

През 2019 г. България продължи да „балансира“ между Русия и НАТО, което постави под въпрос нашата лоялност към Алианса. Същевременно, на фона на тази динамично променяща се среда за сигурност, зависимостта от доставки на руски природен газ остава константна през последните години. Посредством свои високопоставени агенти за влияние Русия умело блокира проектите за доставки към региона и съумява да запази своето икономическо, а в резултат на това и политическо влияние. За две години правителството на България /2019-2020/ реализира „Турски поток“, което засили тенденцията и създаде труднопреодолими пречки пред реалната диверсификация на източници на природен газ за региона и за България. В същото време вече 11 години не може да бъде завършен три пъти по-късия алтернативен източник на газ – Интерконекторът Гърция–България. Какви са причините за това забавяне можете сами да се досетите.

Русия продължава да използва целия инструментариум на шпионажа и дезинформационните кампании за дестабилизиране на държавите от Черноморския регион и Западните Балкани, и да разколебава обществата и политическите им елити в стремежа  им да станат част от евро-атлантическото семейство. Военният дисбаланс между НАТО и Русия в Черно море може да бъде намален, след като Алиансът извърши преход към засилено предно присъствие и развитие на инфраструктура и способности, които да имат достатъчна възпираща и отбранителна мощ. Целта не е да се постигне паритет в морската мощ на страните от НАТО и Русия в Черно море, а да се изгради възпиращ потенциал на Алианса, който да не позволи на Русия агресивни действия и нарушаване на международното право. За целта е необходимо обединяването на национални и съюзни способности.

За първи път се свиква КСНС от президента на страната, заради заплахите за националната сигурност и състоянието на въоръжените сили, след продължаващото агресивно военно присъствие на Русия в Черно море и задълбочаващата се конфронтация на Русия срещу Украйна. На предстоящия КСНС при президента, членовете трябва да потвърдят, че България ще задълбочава трансатлантическото взаимодействие в подкрепа суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Страната ни трябва да продължи да изпълнява решението от Срещата на върха в Уелс и бюджета за отбрана да достигне 2 процента от БВП към 2024 г. Това ще доведе до продължаване на модернизацията и развитието на отбранителните способности на въоръжените сили на България и постигане на оперативна съвместимост със съюзническите сили на НАТО.