България и Северна Македония изгониха руски и беларуски духовници за действия, противоречащи на националната им сигурност, а в САЩ ФБР предупреди руските и гръцките православни църкви, че разузнавателните служби на Кремъл може да ги използват за вербуване на агенти.

Анализаторите отдавна предупреждават, че Кремъл използва православната църква като инструмент за провеждане на външната си политика и за проникване в държавите - членки на ЕС и НАТО. Според разсекретени архиви главата на църквата, патриарх Кирил, е работил както за КГБ, така и за неговия наследник, ФСБ.

Кирил безрезервно е подкрепял руската инвазия в Украйна, представяйки я като свещена война срещу "нацистите". По време на проповед през септември 2022 г., според сведенията, той е казал на руските войници, че "саможертвата по време на изпълнение на военния дълг измива всички грехове".

Кирил се опитва да оправдае войната на Путин, заявявайки, че тя е от съществено значение за "защитата на Божията истина" и че руснаците и украинците са "наистина един народ", обединен от "обща национална идентичност".

Църквата служи като остър властови инструмент на външната политика на Путин и по други въпроси. През 2018 г., по време на посещение в България, Кирил използва отбелязването на 140-годишнината от Руско-турската война от 1877-78 г., която поставя България на пътя към независимостта, за да се скара на българския президент Румен Радев, че проявява "неблагодарност" към Москва.

Пратеникът на Кремъл беше разгневен от речта на Радев, в която той изразява благодарност към румънските, украинските, руските, беларуските, финландските, полските и литовските войници, които са жертвали живота си във войната. Кирил нарече това "погрешно историческо тълкуване" и заяви, че единствено Русия заслужава благодарност за освобождаването на България от османско владичество.

Думите му бяха равносилни на високомерна и явно политическа намеса в делата на България с пропагандно послание, целящо да засили разделението в българското общество (където има традиционно проруски настроена част от населението) и да утвърди желания образ на Русия като единствен защитник на православния свят.

Въпреки че тесните връзки между Кремъл, неговите разузнавателни служби и православната църква са добре документирани, западните правителства се колебаят да санкционират високопоставени духовници, за да избегнат обвинения в нарушаване на религиозната свобода.

ЕС се опита да замрази активите на Кирил и да му забрани да влиза в блока заради подкрепата му за инвазията и пропагандното му поведение, но Унгария блокира решението, обявявайки го за противоречащо на "основните принципи на религиозната свобода".

Други се аргументираха, че религиозната свобода не може да се използва като оправдание за нарушаване на държавния суверенитет и териториалната цялост, нито като оправдание за агресивни войни. Освен това Русия на Путин неведнъж е показвала, че не се интересува от религиозната свобода.

Българските власти изгониха представителя на Руската православна църква в София архимандрит Василий Змеев, който беше изгонен от Скопие заради предполагаемо участие в руски шпионаж.

Българската Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС) заяви, че Змеев и негови колеги са участвали в "реализирането на различни елементи от хибридната стратегия на Руската федерация за целенасочено въздействие върху обществено-политическите процеси в Република България в полза на руските геополитически интереси".

В отговор Москва изрази "възмущение", а руският патриарх обвини българските власти в сатанизъм. Българският министър-председател Николай Денков отвърна на удара: "Не са изгонени руски свещеници, а само хора, които са работили срещу националните интереси на България".

Западът трябва да разкрие и накаже лицемерието на Русия в злоупотребата ѝ с религията, а ЕС и САЩ трябва да последват примера на Обединеното кралство и да санкционират руския патриарх. Ясно формулираните политически и икономически санкции ще покажат ясно, че проблемът не е в религията на Кирил, а в превръщането на неговата църква в рупор на Кремъл.

Използването на руски свещеници като пропагандатори и шпиони от страна на Москва е нарушение на религиозната свобода, а не на държавите, които ги отстраняват.

Безнаказаността е това, което окуражава Кремъл да продължи да използва религията като оръжие, за да разделя и дестабилизира демокрациите. Западът трябва да разобличи лицемерието на Русия и да санкционира пропагандистите и шпионите, маскирани като духовници.

Деси Загорчева, „Center for European Policy Analysis” (БГНЕС)