Джак Уотлинг, Ник Рейнолдс, rusi.org

Royal United Services Institute (RUSI) е най-старият в света и водещ мозъчен тръст в областта на отбраната и сигурността в Обединеното кралство

Руските сили вероятно ще достигнат своя пик в края на 2024 г., като през 2025 г. ще се увеличават материалните предизвикателства за поддържане на интензитета на войната.
Поразяването на опита на Русия да подчини Украйна трябва да се основава на разбирането на това какво се опитва да постигне Русия, как възнамерява да постигне целите си и какъв е нейният капацитет за изпълнение на този план. Руската теория за победа премина през различни итерации в хода на войната, но сега Москва има ясен план за това как възнамерява да действа. Настоящата статия има за цел да очертае намеренията на Русия, за да осигури основа за планиране на начините, по които нейният план може да бъде разрушен. Очертаването на руските намерения и капацитет не представлява оценка на вероятността те да бъдат успешни.

Стратегически цели на Русия

Русия все още поддържа стратегическата си цел да подчини Украйна. Сега тя вярва, че печели. Условията за капитулация, които понастоящем се предлагат от руските посредници, включват Украйна да предаде територията, която вече е под руски контрол, както и Харков, а в някои варианти и Одеса; да се съгласи да не се присъединява към НАТО; и да има държавен глава, одобрен от Русия. Единствената значителна отстъпка, която Русия предлага, е това, че останалата част от Украйна може да се присъедини към ЕС.

Процесът, чрез който Русия цели да постигне този резултат, се състои от три етапа. Първият изисква продължаване на натиска по цялата дължина на украинския фронт, за да се източат боеприпасите и резервите от личен състав на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Успоредно с това усилие руските специални служби имат за задача да сломят решимостта на международните партньори на Украйна да продължат да предоставят военна помощ. След като военната помощ бъде значително ограничена, така че украинските запаси от боеприпаси да бъдат изчерпани, Русия възнамерява да започне по-нататъшни настъпателни операции, за да постигне значителни - макар и бавни - успехи на бойното поле. След това тези успехи ще бъдат използвани като лост за натиск срещу Киев, за да се наложи капитулация при руските условия. Хоризонтът на планиране за изпълнението на тези цели, който осигурява изходните данни за руското генериране на сили и промишлени мощности, е победата да бъде постигната до 2026 г.
Изключително важно е да се разбере, че руските цели могат да се разширят при успех, и като се има предвид, че Кремъл е нарушил почти всички важни споразумения както с Украйна, така и с НАТО, няма никаква гаранция, че дори ако Русия получи желаното от преговорите, впоследствие няма да се опита да окупира физически останалата част от Украйна или да бъде окуражена да използва военна сила другаде.

Военният капацитет на Русия

Руската армия започва 2023 г. със силно дезорганизирани сили в Украйна, които се състоят от приблизително 360 000 военнослужещи. До началото на украинската офанзива през юни 2023 г. броят на военнослужещите нараства до 410 000 души и става по-организиран. През лятото на 2023 г. Русия създава тренировъчни полкове по границата и в окупираните територии и след бунта на силите на Вагнер се стреми да стандартизира своите части, прекъсвайки предишната тенденция към формиране на частни армии. Към началото на 2024 г. руската оперативна група сили в окупираните територии се състои от 470 000 войници.
Руските сили се върнаха към традиционния съветски боен ред от полкове, дивизии и обединени армии, но бяха значително променени под нивото на полка. Батальоните са организирани като линейни и щурмови батальони и са с тенденция да действат в ротни групи, които се сражават в малки, разпръснати отряди. Това отразява не само адаптацията към условията на бойното поле, но и недостига на обучени офицери, способни да координират по-големи формирования, като понастоящем значителна част от руските младши офицери са повишени в чин и получават съкратено офицерско обучение, понякога с продължителност до два месеца.
Руските войски продължават да понасят значителни загуби, но въпреки това увеличава размера си. Действието в по-голям мащаб позволява на руските военни да предприемат мерки, които гарантират целостта на фронтовата линия. По принцип подразделенията могат да бъдат изведени от строя, след като са понесли до 30 % загуби - моментът, в който се преценява, че са неефективни - и след това се възстановяват. Въпреки, че в момента не се провежда широкомащабно настъпление, руските части имат за задача да провеждат по-малки тактически атаки, които като минимум да нанасят стабилни загуби на Украйна и да позволяват на руските сили да завземат и задържат позиции. По този начин руснаците поддържат постоянен натиск върху редица точки.

Въпреки че стремежът на руската армия да увеличи числеността си до 1,5 млн. души не е осъществен, в момента вербовчиците постигат почти 85% от поставените им цели за набиране на войници, които да се сражават в Украйна. Поради това Кремъл смята, че може да постигне целта си до 2025г.
Що се отнася до бойната техника, руснаците разполагат с приблизително 4780 артилерийски установки, от които 20% са самоходни, 1130 РСЗО, 2060 танка и 7080 други бойни бронирани машини, състоящи се предимно от МТ-ЛБ, БМП и БТР. Те продължават да се поддържат от 290 хеликоптера, от които 110 са бойни, и 310 бързи самолета. Тези набори от оборудване са ограничени по отношение на начина, по който могат да бъдат използвани, поради недостига на боеприпаси, особено за ключови видове като 220-милиметрови ракетни системи за залпов огън (MLRS) и променливата наличност на 152-милиметрови боеприпаси. Някои комплекти, като бързата авиация, са ограничени от наличието на пилоти с достатъчен опит за изпълнение на ключови мисии. Загубите на руски въздушни екипажи - включително операторите на свалените Ил-20 и А-50У възлизат на 159 души, което предвид неравномерността на летателните часове в руските ескадрили е сериозна загуба на капацитет. Независимо от това руските Въздушно-космически сили (ВКС) могат да продължат да извършват значителен брой полети и да доставят боеприпаси. Цялостната оценка е, че макар да е малко вероятно качеството на руските сили да се повиши, ВКС могат да поддържат значително ниво на изтощаване на противниковите сили и руснаците ще могат да поддържат стабилен темп на атаките през цялата 2024 г.

Промишлен капацитет на Русия

Що се отнася до капацитета на руската промишленост за поддържане на текущите операции, Русия значително мобилизира отбранителната си промишленост, като увеличи смените и разшири производствените линии в съществуващите съоръжения, както и възстанови работата на спрени преди това заводи. Това доведе до значително увеличение на производствената продукция. Например, Русия доставя на своите сили приблизително 1 500 танка годишно, както и приблизително 3 000 бойни бронирани машини от различни типове. По подобен начин се е увеличило и производството на руски ракети. В началото на 2023 г. например руското производство на балистични ракети "Искандр" 9М723 е шест на месец, като наличните запаси от ракети са от 50 боеприпаса. Към началото на 2024 г. Русия не само е използвала значителен брой от тези ракети всеки месец от лятото на 2023 г. насам, но и е увеличила запасите си до близо 200 балистични и крилати ракети "Искандр" 9М723 и 9М727. Подобна картина може да се наблюдава и при други основни типове ракети като Kh-101.
Въпреки тези постижения Русия е изправена пред значителни ограничения по отношение на дълготрайността и надеждността на промишлената си продукция. Така например около 80 % от танковете и другите бойни бронирани машини не са ново производство, а са ремонтирани и модернизирани от руските военни запаси. Броят на съхраняваните системи означава, че макар Русия да може да поддържа постоянна продукция до 2024 г., тя ще започне да установява, че превозните средства се нуждаят от по-съществено обновяване.

Друга уязвимост на сложните руски оръжия, като например ракетите, е голямата зависимост от компоненти, произведени от Запада. Въпреки че Русия поддържа стабилни доставки на необходимите компоненти поради непоследователния и безразличен подход към санкциите, възприет от западните държави, един по-последователен подход за противодействие на руската отбранителна промишленост би могъл да наруши линиите за доставки. Дори при съществуващия погрешен подход цената на компонентите се е увеличила с 30 % за руския отбранителен сектор и той е успял само да стабилизира доставките, а не да ги разшири, въпреки допълнителните инвестиции в тази насока.
Може би най-сериозното ограничение за Русия обаче е производството на боеприпаси. За да постигне стремежа си за значителни териториални придобивки през 2025 г., руското министерство на отбраната (МО) е оценило промишленото изискване за производство или доставка на приблизително 4 млн. 152-милиметрови и 1,6 млн. 122-милиметрови артилерийски снаряди през 2024 г. Руската промишленост е докладвала на МО, че очаква да увеличи производството на 152-мм снаряди от около 1 млн. през 2023 г. до 1,3 млн. през 2024 г. и да произведе само 800 000 122-мм снаряди за същия период. Освен това руското МО не смята, че може да повиши значително производството през следващите години.
Това означава, че за да осигури достатъчно ресурси на въоръжените сили, Русия трябва - в краткосрочен план - да продължи да използва оставащите 3 милиона складирани боеприпаси, въпреки че голяма част от тях са в лошо състояние. За да компенсира допълнително недостига, Русия е подписала договори за доставка и производство с Беларус, Иран, Северна Корея и Сирия.

Заключения

Руската теория за победата е вероятна, ако международните партньори на Украйна не успеят да осигурят необходимите ресурси за ВСУ. Въпреки това, ако партньорите на Украйна продължат да предоставят достатъчно боеприпаси и подкрепа за обучението на ВСУ, за да позволят притъпяване на руските атаки през 2024 г., тогава е малко вероятно Русия да постигне значителни успехи през 2025 г. Ако през 2025 г. Русия няма изгледи да постигне успехи, като се има предвид неспособността ѝ да подобри качеството на силите за настъпателни операции, тогава следва, че тя ще се бори да принуди Киев да капитулира до 2026 г. След 2026 г. изхабяването на системите ще започне съществено да намалява руската бойна мощ, а руската промишленост може да бъде достатъчно разрушена до този момент, поради което перспективите на Русия ще намаляват с течение на времето. Последното би изисквало партньорите на Украйна да демонстрират компетентност в мерките си, насочени към противодействие на руската отбранителна мобилизация.
Възприемането на подход, целящ да осигури съпротива на Украйна до 2025 г., не само подкопава теорията на Кремъл за победа, но и осигурява достатъчно време за установяване на рационален процес на мобилизация и обучение на ВСУ, така че тя да започне да превъзхожда качествено руските сили, дори ако те продължат да увеличават общия си брой. Това е от решаващо значение за създаване на възможности за продължаващо застрашаване на руските позиции и по този начин за принуждаване на Русия не само да търси преговори, но и действително да преговаря за прекратяване на войната при благоприятни за Украйна условия./БГНЕС