Руското посолство се похвали, че от вчера в България е открит нов руски паметник на войните освободители. Монументът е в село Бяла Река.
Ето съобщението на дипломатическата мисия:
„На 18 януари т.г. делегацията на Посолството на Русия в България начело с пълномощния министър Филипп Воскресенский взе участие в церемонията на откриване на паметника на руските войни-освободители в с. Бяла Река. 
Монументът е изграден по изричното желание на голямата българска поетеса Ваня Петкова, като делото й продължи нейната дъщеря – журналистката Оля Ал-Ахмед, която е инициатор на проекта, осъществен със съдействие на Посолството. 
Делегацията на Посолството също посети къщата-музей на Ваня Петкова и храм „Св.Никола“ в с.Езерово.
Благодарим на кмета на с. Бяла Река Димитър Димитров, кмета на гр. Първомай Николай Митков, кмета на Езерово Ангел Хаджиев и Оля Ал-Ахмед, както и на жителите на селата за топлия прием!„

Според посолството на 18 януари 1878 г. жителите на с. Бяла река тържествено посрещат с хляб и шарена сол руските войници от Първи ескадрон на щабскапитан Александър Зданович в състава на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, командвана от генерал Йосиф Гурко. 

Така руските и съветските паметници в България станаха с един повече от монументите, които са посветени на родни герои и исторически личности с принос за Отечеството.
Подобни паметници се използват главно за

руска пропаганда,

като целта е да се поддържа внушението от годините на комунизма, че България е русофилска и вечно признателна на „братушките“ страна. В действителност това е част от руската хибридна война – намира се инициатор русофил, кмет социалист, а посолството щедро разтваря шепи и дава парите. Такъв е и случаят в Бяла Река, но се представя като акция на целия народ. 

Русия трескаво се готви за помпозни чествания по случай 150 години от Санстефанския мирен договор. Имперската и цел е исторически монопол върху този брадясал от митове период, както и да се запази неувяхващ образа на Матушка и Дядо Иван.

 В действителност обаче Русия отказва да каже вече век и половина истината за войната, която води с Османската империя, да публикува целия Санстефански мирен договор, да признае, че в него никъде не се говори за България, да признае, че реално става дума за окупация на огромни части от българското землище, върху които впоследствие се обособяват Княжество България и Източна Румелия. Нашата щедра „освободителка“ отказва да признае и, че младата българска държа и изплаща до последната копейка престоя и издръжката на руските войски по земите ни, тоест свободата сме си я платили и то прескъпо. Години наред тенденциозно се премълчава и ролята на българското опълчение, както и последвалите подли дипломатически ходове на империята за провала на Санстефанска България и драматичното разпокъсване на българското землище и подаряване на части от него на съседите ни. Заради всички тези укривани факти от историята  през последните години в обществото се води силна полемика, дали 3 март е достоен за национален празник и какво празнуваме на тази митологизирана дата?
 Пропагандата винаги има за цел хиперболата, а не представянето на историческите събития в истинската им светлина – т.е. безпристрастно. Едва ли може да очакваме  най-сетне да се случи публичният автентичен прочит на войната 150 години след нейното приключване, след като инициативите за това  са иззети от президентството и послушни русофилски организации и путинистки партии, но под зоркото ръководство на Руското посолство.