На официалната си страница във Facebook руското посолство в София публикува преди минути изявление за паметника „Альоша“ в Пловдив, направено  говорителката на руското външно министерство Мария Захарова днес.

Тя завява, че на 1 февруари паметникът е бил „осквернен от вандали“, а българските власти „си затварят очите“ и „толерират реваншизъм“. България е обвинена в „забрава на антифашисткото наследство“, а в същото време се правят внушения за „неонацистки маршове“ и масово оскверняване на паметници.

Освен това текстът съзнателно смесва исторически факти, идеологически оценки и емоционални внушения, като приравнява критиката към съветските паметници с „неонацизъм“ и „реваншизъм“, без да предоставя доказателства.

Финалът на публикацията внушава, че съществува „общ път“ между Русия и част от българското общество, което „трябва да защитава историческата истина“ – класически пример за опит за разделяне на обществото и легитимиране на външна намеса чрез морална реторика. 

Припомняме!

Паметникът Альоша в Пловдив  бе залят с червена боя  на 1 февруари, когато България отбелязва Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На мястото бе открито и бурканче, в което е била червената боя.

Ето изявлението на Захарова, цитирано от посолството:

 Относно оскверняването на паметника на воина-освободител „Альоша“ в Пловдив.

На 1 февруари т.г. вандали за пореден път оскверниха паметника на съветския воин-освободител в българския град Пловдив.

Величественият монумент „Альоша“, напомнящ за Великата Победа на съветския народ в борбата срещу фашизма, не оставя на мира местните хулигани и все по-често се превръща в обект на варварски нападения.

Българските власти, както и преди, си затварят очите за подобни инциденти (те ги наричат инциденти) и с бездействието си толерират крещящи прояви на реваншизъм. Виждаме неонацисти да маршируват с факли в София и къщи, изрисувани със свастики.

С горчивина наблюдаваме как паметниците на героите, освободили България от нацисткото иго, се оскверняват и събарят. Трябва да се признае, че управляващият елит в България е предал на забрава антифашисткото наследство на своите предци.

В същото време виждаме и български граждани да полагат цветя на паметниците на съветските герои, да защитават и ремонтират паметни места. Това са хора, които почитат героизма на своите сънародници, сражавали се рамо до рамо с червеноармейците срещу полчищата на Вермахта. Благодарната памет на народа е жива и сме на един и същи път с такива хора. Заедно трябва да защитаваме историческата истина и общите ценности.