Иван Преображенски, Дойче веле

След масовото ограничаване на интернет много от хората в Русия заговориха за емиграция в Беларус. Желанието да се смени една диктатура с друга обаче е признак за инфантилност, смята Иван Преображенски.

Руснаците, получили повиквателна за армията, вече не могат да се измъкнат от лапите на руския цифров ГУЛАГ през Беларус, като се възползват от липсата на надежден граничен контрол между двете съюзнически държави.

Вече има първи регистриран случай на спрян мъж, който е имал призовка, а е искал да замине за Беларус. Това отново поставя въпроса дали има смисъл да се емигрира от Русия в съседната „братска“ държава, само защото Телеграм там все още не е блокиран.

Расте интересът към Беларус

Дори много руски опозиционери в емиграция често си представят Беларус като оперетна – тоест, не съвсем сериозна диктатура. Колко пъти съм чувал, че положението там е „почти като в Русия“.

Дори и сега, когато узурпиралият властта в страната Александър Лукашенко постепенно започна да освобождава някои заложници – което, разбира се, не става просто така, а в замяна на различни отстъпки като частично отменяне на санкциите – в Беларус все пак има повече политически затворници, отколкото в несравнимо по-голямата Русия, твърдят правозащитници.

Дали руснаците още помнят жестокото потушаване на протестите след президентските избори в Беларус? Когато пристигат в Минск, те по-скоро се възхищават от чистотата и реда по улиците, от натуралните продукти (без значение, че част от тях може да са отгледани в зоната на радиоактивно замърсяване от АЕЦ „Чернобил“).

Картите на някои беларуски банки все още се приемат в редица чужди страни, дори в ЕС. А сега има иЧернобилвойната  още един повод за възхищение  – наличието на мобилен интернет. Руснаците - и това се потвърждава от статистиката - дори започнаха значително по-често да разглеждат недвижимите имоти в Беларус. Местните експерти казват, че засега не е ясно дали става дума за устойчива тенденция, но потвърждават за нарасналия интерес.

От трън та на глог

Как се обяснява този нарастващ интерес към Беларус? На пръв поглед – с недоволството от ситуацията в Русия и ограничаването на свободите в интернет. Това не само пречи на общуването, но и унищожава цели бизнеси, изграждани с години, което най-неочаквано възмути дори блогърите, които пишат за лайфстайл. Но наистина ли тези хора, които твърдят, че политиката им е далечна, са паднали от друга планета и не разбират, че като се преместят в Беларус, се местят от трън та на глог?

Някои може би наистина не виждат и най-простите неща. Но мнозинството по-скоро е привлечено от най-лесния вариант за емиграция. Като заминат за Беларус, според тях, няма да им се наложи да променят нито езика, нито „традиционните ценности“, за разлика от „Гейропа“, нито дори своите аполитични нагласи. Като цяло обаче това е същата Русия – само че без война и с интернет. И трябва честно да се каже, че сред заявяващите готовност да емигрират през 2026 г. има не малко хора, които идеологически симпатизират на Путин почти във всичко, но не им допада само дейността на Роскомнадзор.

Незрялото руско общество

Има обаче и трета група – на онези, които разбират, че Беларус също е диктатура, при това съюзник на Русия, и които не искат да остават в условния „руски свят“. Много е вероятно след 2022 г. те вече да са пътували в чужбина – за по-дълго или на гости при приятели. Те разбират, че емиграцията е сложна (а може би това им е казала руската пропаганда). Затова се страхуват да тръгнат с един куфар, както направиха през 2022 г. онези, които по морални съображения не бяха готови да подкрепят войната срещу Украйна, или онези, които след началото на мобилизацията решиха, че животът им е най-висшата ценност.

За такива хора е важна първата крачка, първата стъпка към страшното неизвестно. Те може би са сред потребителите на социалните мрежи, които през последните седмици активно търсят в Гугъл (докато Роскомнадзор не ги е блокирал) „преместване в Беларус“.

И ето как „Беларусия“, както я наричат в Русия, започва да изглежда като най-добрия вариант за подобно планирано преместване. Да смениш една диктатура с друга, които при това са тясно свързани помежду си, обаче не е промяна в живота, а самозаблуда и илюзия. Впрочем, инфантилното поведение като цяло отдавна е характерно за незрялото руско общество, което не съумява да се защити от агресията на държавата.