Калин Янакиев, Портал Култура

Предупреждавам от самото начало: в тези мои текстове не бива да се търси какъвто и да било опит за „подреждане“ на страната на някоя от „партиите“ в Св. Синод на БПЦ във връзка с предстоящия патриаршески избор. Както всички и аз виждам ясно тези „партии“, виждам и кои са онези архиереи, които (без да го признават) ги оглавяват и ръководят действията и пазарлъците им. Само че дори да имам личен „фаворит“ за патриарх, аз никога не бих го казал публично. Това би било абсолютно некоректно и самоуверено.

Да напиша това, което следва по-долу, ме предизвика една – ще кажа – жалка истерия, в която през последните десетина дни изпадна една особено креслива група наши „православни“ ревностници, прикриващи с църковна лексика (на византийските ѝ „завъртулки“ общо взето се научиха) своето същинско вероизповедание. А то – заявявам го направо – е идолопоклонството им пред Русия. Всъщност единствено „посегателството“ към този техен идол е в състояние да пробуди „православната“ им страст.

„Посегателството“ към идола в настоящия случай бе извършено преди около две седмици, когато в Константинопол (истеричната група винаги настоява – „в Истанбул“) трима наши митрополити и двама епископи извършиха съвместно църковно служение, предстоятелствано (естествено) от Вселенския патриарх Вартоломей, но в което участваха и… о, ужас – свещенослужители от Православната църква на Украйна (ПЦУ) – призната за автокефална с томос от Константинопол в началото на 2019 г. и заради което Московската патриаршия (РПЦ-МП) скъса общението си с Вселенския престол и обяви станалото за „посегателство към каноничната църковна територия на РПЦ“.

Малко след въпросното съвместно служение, страшно разгневената от това „своеволие“ на БПЦ Московска патриаршия обяви официално, че прекъсва общение с участвалите в него петима наши архиереи. Прекъсва го заради дързостта им да съслужат с украинските „разколници“. И ето именно това взриви нашенските „мно-о-го православни“ русофили. Отначало ще обрисувам накратко техния манталитетен профил, който най-сетне трябва да бъде представен на публиката ни. Всъщност всички те са безспорно богословски (и исторически) аматьори, като една част от тях представляват онези (немалко), които в последните години почти успяха да превърнат православната ни църква в старческо убежище за катастрофиралия си комунизъм. Понеже вече ги няма „другарите“ от Политбюро на БКП, пред които те приклякаха в по-ранната си младост, в десетилетията след 1989 г. те постепенно наобиколиха и започнаха да приклякат пред „дядовците“ от Светия ни Синод; намериха си „свещена (разбира се антизападна) кауза“, на която да се посветят, и „свещена йерархия“, на която да станат клетвено послушни. Още повече станаха „църковни“, откакто от Москва – вместо за споминалия се „интернационализъм“ и за „социалистическия лагер“ – захванаха да им говорят за „Православная цивилизация“, а пък вместо с „американския империализъм“ започнаха да воюват с „атеистичния, демоничния, анти-Христовия и т. н. целокупен Запад“. Най-гръмогласни през последните седмици и във връзка с „престъпното съслужение на нашите архиереи“ („люти вълци разколници“) от тази група са старата поклонница на др. Андрей Луканов и Серьожата Станишев – Велислава Дърева, а също и потомката на члена на Политбюро на ЦК на БКП др. Митко Григоров – Дарина Григорова – днес и двете „дълбоко църковни женщини“. Другата част от изпадналите в истерия след „съслужението“ са собствено богословските аматьори – представляват ги най-вече неуспелият в предходните десетилетия художник авангардист, а днес възторжен апокалиптик (да – да си и възторжен, и апокалиптик едновременно днес е възможно и даже църковно модерно) Георги Тодоров, когото в Кошлуковата БНТ редовно канят и представят именно като „богослов“. Заедно с него (има си хас) и перманентно овлажнения от путинофилия и пеещ в хора на Св. Александър Невски Явор Дачков, а също и „православната джихадистка“ Василианна Мерхеб. Към тези две профилни групички през миналата седмица най-неочаквано (и нелепо) се прибави и… политическият „лидер“ Костадин Костадинов, който до такава степен се увлече в „православната си ревност“, че поиска – освен низвержение на „съслужилите“ – ни повече, ни по-малко президентът Радев да свика консултативния съвет по национална сигурност заради „недопустимата намеса на САЩ“ (разбира се) посредством „Константинополското им прокси Вартоломей“ в „нашите вътрешни църковни дела“. По същия повод клетият Костадинов, чиито познания по църковната ни история са на равнището на шесто-седмокласник изръси такива гръмовити глупости, че чак да те хване срам.

Аматьорските (и от богословско и от историческо естество) приказки на споменатите от мен по-горе намериха обаче най-концентриран израз в една публикация на Велислава Дърева в „Поглед инфо“, написана с такъв патетичен тон, че може да събуди само смях у съвременния читател. С тон, ще кажа, представляващ причудлива смес между дядо-Благоевски социалистически патос от началото на ХХ в. и византийски филипики от късното Средновековие („лютите вълци разколници“ са именно в тази публикация; там патриарх Вартоломей е титулуван „Велзевула Вселенски“, а църковните противници на Дърева са произведени във „фанариоти и фарисеи всякакви, рожби ехиднини, брокери и търговци с вярата“ и др. под.).

Доколкото обаче в тази публикация всички обвинения на новоцърковните руски идолопоклонници – всичките им аматьорски „аргументи“, намериха наистина най-концентрирана форма, аз ще започна да им отговарям именно взимайки ги от нея.

1. Съслужилите с Вселенския патриарх Вартоломей и с духовниците от ПЦУ петима архиереи на БПЦ са обвинени в „каноничното престъпление“ да влязат в общение с „украинската разколническа лъжецърква“. Нека обаче да кажа на Велислава Дърева (а в нейно лице и на всички започващи обвинителните си пледоарии именно с тази основна предпоставка), че БПЦ всъщност… никога не е обявявала официално – синодално – Православната църква на Украйна за „разколническа“ и за „лъжецърква“. Да, веднага след като РПЦ обяви – в края на 2018 г., че прекъсва общението си с Константинополската патриаршия заради дадения от нея томос за автокефалия на ПЦУ, в Св. Синод на БПЦ постъпи официално писмо от Московската патриаршия, в което се настояваше църквата ни да заклейми ПЦУ именно като разколна. Само че (въпреки усилията на определени наши митрополити да се съгласим с искането на Москва) Св. Синод взе тогава решение да създаде „специална синодална комисия“ за проучване на въпроса, за да може да се произнесе по него „в бъдеще“. Г-жо Дърева, Георги Тодоров и пр., нека ви кажа, че до този момент синодалната ни комисия не се е произнесла по каноничния статус на ПЦУ, а следователно, за БПЦ (а не за вас, богословски аматьори) Украинската църква не е разколническа и значи, съслужението с нейни духовници, още повече когато църковната служба се предстоятелства не от някого от тях, а от патриарха на църква, с която БПЦ е в редовно канонично общение, не може да подлежи по никакъв начин на санкциониране от каноните, визиращи общение с разколници. Прочее, знаете ли кои са тия канони или привикнахте да „развявате“ тази дума, от която нямате и понятие?

2. Велислава Дърева ни напомня, че „само 4 (от 15) поместни църкви признават ПЦУ“. Но следователно, така излиза по нейната (и на останалите богословски аматьори) логика, тези четири поместни църкви всъщност, точно както нашите архиереи, са влезли в „противоканонично“ общение с „разколници“. Питам тогава: може ли да ми обясни Дърева защо и как официалната БПЦ е и продължава да е в общение с тези четири поместни църкви (да ѝ ги припомня – освен Константинополската патриаршия, това са Еладската (Гръцката) архиепископия, Александрийската патриаршия и Кипърската архиепископия)? А как по-нататък с поне две от тях (с Гръцката и с Кипърската) е в общение и… самата Московска патриаршия? О, Велиславо! Я си дай сметка за нещо още по-каверзно: с „встъпилите в общение с разколниците от ПЦУ“ петима архиереи са в канонично общение и… всички останали архиереи на собствената ни БПЦ. А щом са и остават в общение с тях, не трябва ли и тях всичките, Велиславо, да низвергнем?

После: ако любимата ти РПЦ обявява (без да мисли), че прекъсва общението си с въпросните наши петима архиереи (с които обаче са в общение останалите ни архиереи), как РПЦ продължава да е в общение с църквата ни изобщо? Май нещата стоят по-сложничко, отколкото ви се струва на вас, богословските аматьори.

3. Константинополският патриарх – основният виновник за случилото се – който Дърева нарича със светското му име „Архондонис“, бил изпаднал „в ерес небивала“. Тази глупост русофилските църковни идолопоклонници започнаха да повтарят отскоро. Откри им я богословският аматьор Георги Тодоров. Ще ви попитам обаче, уважаеми: откога започнахте да произвеждате ереси и еретици, каквито – нека ви осведомя – се „произвеждат“ само след съборно (и даже вселенски-съборно) осъждане? От такова, казвам, осъждане, а не от телевизиите и от „Поглед инфо“. Ще ви запитам още: ако Вартоломей (Архондонис) е изпаднал „в ерес“, при това „небивала“, как пък вие продължавате да принадлежите към БПЦ, която е в църковно общение с църквата на този „еретик“? Църква, която е в общение с еретици, сама не е вече църква (потърсете си каноните за това). А значи не са църкви и… всички църкви, които общуват с „еретика от Константинопол“. А знаете ли кои са те – кои православни църкви общуват с Константинопол? Всички – всички, Велиславо, без РПЦ. Не значи ли това, че ако действате „по акривия“ (и ако знаете какво значи тази дума) вие, дръзващите да определяте Вселенския патриарх като еретик, трябва да напуснете и нашата църква и да се приютите в единствената „необщуваща с еретика“ РПЦ. Не е ли време вече да го направите и да ни освободите от себе си?

…Но е ерес, ерес е – чувам апокалиптичния глас на Г. Тодоров (когото повтаря и Велислава Дърева) – да се твърди, че Константинополският патриарх е (сред останалите) „първи без равни“, както го твърди и самият Вартоломей. Къде обаче, ще попитам богословските аматьори – прочетохте вие това „първи без равни“ като официална доктрина на Константинопол, на патриарх Вартоломей? Къде? Кажи ми, г-жо Дърева! Понеже знам, че не можеш да ми го кажеш, ще ти го кажа (и на теб, и на Г. Тодоров) аз. Има статия (статия!) на настоящия митрополит Елпидофор с такова заглавие, която не е нищо повече от негово частно богословско мнение (теологумен) и която, ако бихте прочели (а можете – има я на български в сп. „Християнство и култура“), ще разберете, че в нея въобще не става дума за някакъв „православен папизъм“. И въпреки че не става – заради изкусителността на самия израз Константинополската патриаршия официално се разграничи от богословското мнение на митроп. Елпидофор.

Вие обаче, които не сте си направили труда да се запознаете с казуса, крещейки тази глупост, се провинявате в църковна клевета. Ха потърсете каноните, санкциониращи оклеветяването в ерес.

4. Освен като „еретик“ обаче, патр. Вартоломей – оскърбил „свещената Москва“, давайки томос на ненавистната ви ПЦУ, бил оскърбил и нашата църква, заявявайки в словото си в „Св. Александър Невски“ през 2015 г., че „православният български народ“ се състои от „схизматици, етнофилетици, еретици“. Стара история, претоплена манджа, г-жо Дърева! В тази своя „реч“, както я наричаш, патр. Вартоломей тогава (има го на запис) изрази удовлетворението си, че след годините на схизмата от 1872 г. БПЦ отново е в братско общение със своята църква-майка. А че етнофилетизмът е ерес, г-жо Дърева, е съборно утвърждение на целокупната Православна църква. Защото, да – ерес е църквата да се конституира на етнически принцип и тази ерес е осъдена именно по повод обявяването на Българската Екзархия през 1872 г. Но, нека ти доверя (тук и на историческия „малчуган“ К. Костадинов), че за схизматична тогава обявяват тази наша „славна“ Екзархия и всички поместни православни църкви, включително Руската, която – за сведение – тъкмо затова си и построява в София т. нар. руска църква, за да не се черкуват руснаците у нас заедно със „схизматиците“. Да, това в историческите читанки за прогимназията не го пише.

Не можел обаче, видиш ли – продължава Дърева – „Архондонис да преживее… факта, че БПЦ е автокефална. Боде му очите независимата БПЦ“. Олеле! А кой ни дава тази автокефалия през 1961 г., бе Велиславо? Имаш ли представа, че това е именно Константинопол, който днес не можел да преживее факта, че сме автокефална църква?

5. Накрай Вселенският патриарх „не можел да се примири, че не сме отишли на вълчия му събор в Крит“. И затова направил тази провокация със съслужението с „разколници“ в Истанбул. Уважаеми, нека ви попитам: насила ли ги е закарал Вартоломей нашите архиереи там, та всичко струпвате върху неговата глава? Прочее: Съборът в Крит бил „вълчи“? Помня, че това в цяла книжка ни разясни тогава богословският аматьор Г. Тодоров. „Вълчи“ бил, защото – осведомяваха ни и определени наши синодали – на него „непременно щяло да се предаде Православието“. И не отидоха на този Събор, тъй както им го заръча РПЦ. Питам обаче днес: ако на този „вълчи събор“ се явиха предстоятелите и църковните делегации на: Константинополската, Александрийската, Иерусалимската, Сръбската, Румънската, Кипърската, Еладската, Албанската, Полската и Чешко-словашката православни църкви, всички те във „вълчи събор“ ли участваха? И всички те предадоха ли Православието? Ако е така, сега то се „съхранява“ само у нас, в Москва (е и в Грузия и Антиохия)! Престанете да говорите тези истеричави глупости, оскърбени руски идолопоклонници!

Затова пък какво наистина представлява Църквата в Украйна (ПЦУ), за която твърдите, че е „разколническа“ и създадена с „нищожен томос“ по внушение на САЩ и „целокупния Запад“, ще се опитам да обясня в следващ текст, защото това именно е и главното.