Три години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна милиони украински бежанци в цяла Европа продължават да живеят в тревожна неопределеност. Международната подкрепа за бежанците отслабва, разходите за живот растат, много от украинците в чужбина се сблъскват с нови проблеми — като се започне от бюрократичните спънки и се стигне до съкращаването на социалните придобивки, пише електронното издание swissinfo.ch.

„Сега много се говори, че войната скоро ще свърши. Разбира се, всички го искаме. Но войната все още продължава и най-много се опасявам от намаляването на мащабите на подкрепата, която всички ние усещахме в началото на войната и която все още усещаме.“ — казва Наталия К., бежанка от Киев, която е в Чехия от три години. Нейната тревога и загриженост в голяма степен отразяват характера на проблемите, с които се сблъскват много украинки и украинци, опитващи се да започнат нов живот в Европа.

През юни 2024 г. Съветът на Европейския съюз удължи действието на „механизма за временна защита“ (temporary protection mechanism) за украинските бежанци – до март 2026 г. Той беше пуснат в действие на 4 март 2022 г. Този миграционен механизъм гарантира правото на пребиваване, както и достъп до пазара на труда, жилище, медицинска помощ, социална подкрепа, образование за децата. Три години след началото на руската агресия обаче, системата за подкрепа, създадена за украинските бежанци, показва явни признаци на отслабване.

Някои страни вече преразглеждат политиката си по отношение на приемането на бежанци от Украйна: Норвегия прекрати автоматичното предоставяне на убежище на всички украинци, Унгария промени системата си за предоставяне на социална помощ, Чехия ограничи безплатното пребиваване през първите 90 дни от престоя. Тези промени поставят много украинци в трудно положение, което ги кара да преосмислят бъдещето си в Европа.

Това принуждава мнозина да правят труден избор: да останат и да се справят с трудностите в чужда страна или да се върнат в родината си, където ситуацията като цяло остава крайно нестабилна. В доклад, публикуван на 14 февруари 2025 г. от Международната федерация на общностите на Червения кръст и Червения полумесец, се отбелязва, че намаляването на мащабите на международната помощ и поскъпването на живота изправят много бежанци пред „сериозни трудности“.

Организацията подчертава, че мнозина се връщат у дома „не по собствено желание, а по необходимост“. 

„Виждаме, че правителствата прилагат директива 2001/55/EG (Temporary Protection Directive) във все по-ограничителен режим, което води до възникването на нови проблеми и увеличава социалната уязвимост на бежанците“, заяви наскоро пред агенция AFP Маделин Лайънс (Madeleine Lyons), която е сред авторите на цитирания доклад. Например, през декември парламентът на Швейцария реши да ограничи предоставянето на право за пребиваване до една година, категория S (т. нар. защитен статус). Това право е предвидено само за украински бежанци, идващи от региони, окупирани от руските войски, или от места, които са изложени на системни обстрели.

„Мнозина се връщат в Украйна, въпреки риска“

В Естония нормите и правилата за предоставяне на медицинска помощ на украинските бежанци се промениха от 1 януари 2025 г. Сега бежанците са длъжни самостоятелно да си търсят „личен лекар“, за да получат стандартна медицинска помощ при същите условия, както местните жители. По-рано естонската държава финансираше медицинското им обслужване чрез договори с частни клиники, но за 2025 г.  договорите не бяха продължени. 

Според последните данни на Върховния комисариат на ООН по въпросите на бежанците, в европейските страни към момента са намерили убежище около 5,08 милиона украинци и украинки. Повечето от тях са жени и деца, както и възрастни хора. Мъжете на възраст, предполагаща военна служба, се задължени да останат в Украйна. Около половината от всички украински бежанци пребивават в Полша, Германия и Чехия. Пресметнато на глава от населението, най-много са бежанците в Чехия (35,7 на 1000 жители), следват Полша (27,1 на 1000) и Естония (25,8 на 1000).

„През февруари 2022 г. през границата (на Европа) се стекоха десетки хиляди бежанци. Същевременно подкрепата за тези хора от страна на правителствата и гражданското общество бяха в пика си.“ – отбеляза в интервю за изданието „Европейска перспектива“ Матю Солтмарш (Matthew Saltmarsh), представител на Върховния комисариат на ООН по въпросите на бежанците. „Три години по-късно ситуацията е променена. Духът на гостоприемство все още е тук, но сега всичко е много по- сложно и колкото по-дълго хората остават у нас, толкова по-труден става животът им, както в икономически, така и в социален план.“ – допълва той.

Промяна в обществените настроения

Украинците, опитващи се да се адаптират към живота в Европа, се изправят пред допълнителни трудности с оглед на намаляването на международната финансова подкрепа от страна на САЩ и поради затягането на нормите и правилата за приемане на украински бежанци в различните държави. Да вземем Полша като пример. Страната заяви, че в рамките на европейския „механизъм за временна защита“ вече е похарчила за украинските бежанци повече от 7,4 милиарда злоти, като гражданите на страната също са отделили от джоба си значителни суми, за да помогнат на тези, които са принудени да бягат от войната.

Както обаче съобщава Radio France, увеличаващото се натоварване на системата за капитално жилищно строителство, както и на образованието, и здравеопазването, води до видими промени в обществените настроения. Тази тенденция се потвърждава от проучване, извършено наскоро от полския Институт за проучване на общественото мнение Centrum Badania Opinii Społecznej (CBOS): ако през 2022 г., непосредствено след началото на руската агресия, над 90% от поляците са подкрепяли приемането на украински бежанци, то в края на 2024 г. този показател е спаднал до 53%. В началото на 2024 г. премиерът на Полша Доналд Туск публично подкрепи предложението на кмета на Варшава и кандидат за президент Рафал Тшасковски (Rafał Kazimierz Trzaskowski, род. 1972 г.) за съкращаване на обемите от помощи за украинските бежанци.

Както съобщава Националната обществена радио- и телевизионна компания на Украйна (Національна суспільна телерадіокомпанія України), това предложение предвиждаше ограничение върху детските надбавки само за украинците, официално работещи и плащащи данъци в Полша. Отслабване на обществената подкрепа за украинските бежанци се наблюдава не само в Полша, но и в други европейски страни. През декември 2024 г. проучване на общественото мнение в Литва показа, че литовците, които преди три години с готовност приемаха украинските бежанци в домовете си, вече са доста по-резервирани към този формат за решаване на проблема.

Почти половината респонденти са заявили, че за разлика от 2022 г., сега не биха предоставяли жилища на украинците. Аналогични промени се наблюдават и в Латвия. По данни на изданието LSM, нивото на подкрепа за украинските бежанци в тази страна към декември 2024 г. е спаднало до 46,8%, на фона на 73,5% в края на 2022 г.

Трудно се намира работа 

Подобна негативна реакция към подкрепата, оказвана от европейските страни на украинските бежанци, често е обусловена от това как се възприема тази подкрепа от общественото и индивидуалното съзнание. Все повече хора смятат, че бежанците отнемат от без друго ограничените икономически ресурси на страната. Както съобщава телевизионната и радиокомпания Bayerischer Rundfunk (BR), това например е подтикнало кмета на баварския град Бад Грисбах (Bad Griesbach), намиращ се на самата граница с Австрия, да забрани официалното регистриране на украински бежанци – това е станало през октомври 2024 г.

При това някои европейски страни, напротив, установиха, че придошлите украинци имат значителен принос за икономиката им. В Чехия през втората половина на 2023 г. доходите от данъците, плащани от украински граждани, видимо са превишили бюджетните разходи за тяхната социална и трудова интеграция. В Латвия, по данни на изданието LSM, през изминалите три години броят на украинските бежанци, които са започнали да плащат данъци, почти се е утроил – това свидетелства за видимо  нарастване на участието им във функционирането на  местната икономика.

Оказва се обаче, че лъжицата катран в тази ситуация е фактът, че много украинци работят на позиции, несъответстващи на тяхната квалификация. Латвийското издание LSM разговаря с Анна, майка на две деца, която се сблъсква с висока езикова бариера при опитите си да намери работа: „В Украйна работех в авиационен завод като специалист по техническия контрол, но тук не мога да работя по специалността си без да зная езика. Мога да съм чистачка или офис мениджър.“

С поскъпването на живота по целия континент много бежанци, често получаващи твърде малки заплати, изпитват все по-сериозни финансови затруднения. По данни на Червения кръст и Червения полумесец, 42% от гражданите на Украйна, които са се върнали в родината си, са посочили като основна причина за завръщането си „трудности при намирането на работа зад граница“. Допълнителен проблем е решението на американското правителство за временно замразяване на чуждестранната помощ. Изданието LSMВ съобщава, че по тази причина проект на властите в Рига за подпомагане на украинците вече е бил спрян, а някои латвийски неправителствени организации са принудени да търсят нови източници на финансиране.

Замразяването на хуманитарното финансиране засегна и организации, получаващи помощ от САЩ в страни, непосредствено граничещи с Украйна, каквато е Полша: тази страна прие през изминалите три години над милион украински бежанци. „По тази причина ни се наложи да освобождаваме служители,  прекратявайки участието им в хуманитарни проекти за подкрепа на бежанците“, споделя пред RTÉ News сътрудник на базирана във Варшава хуманитарна организация.

„Поставяме си краткосрочни цели“

Съвкупността от всички тези фактори изправя украинските бежанци пред лицето на абсолютно несигурно бъдеще. Но времето минава, месеците се превръщат в години, завръщането у дома става все по-малко реално като перспектива. Много украинци се разкъсват между новия си живот зад граница и желанието да се върнат в страната, където все още се води война. Намаляването на помощта за бежанците от страна на приемащите държави само усложнява този избор. „Ние, украинците, казваме, че от 2022 г. насам нищо не можем да планираме. Дори не се опитваме да го правим сега. Правехме планове за началото на 2022 г., но всички знаем какво стана.“ — споделя Наталия К. пред журналисти в Прага.

По думите на Матю Солтмарш от Върховния комисариат за бежанците към ООН, всички проучвания показват, че повечето бежанци все пак смятат да се върнат у дома. „Но, когато ги питат дали смятат да се върнат в близко време,  числата започват да спадат“, пояснява той. 

В Естония журналисти от ERR задават същия въпрос на Полина – една от 34-те хиляди украински бежанци, живеещи в страната. 

„Не зная как да отговоря на въпроса дали искам да се върна, защото там нищо не ми остана: в родината ми ще се наложи да започна всичко от нула“, казва тя. 

Четиринадесетгодишният Павло, който вече три години живее в Швейцария, се чувства по същия начин. „В Украйна ме чакат приятелите, баба ми, дядо ми и баща ми. Но тук вече започнах нов живот.“ - споделя той пред журналисти от швейцарския френскоезичен канал RTS.

На 2000 километра на север – в Швеция, бежанката Анна М. от Мариупол живее с малката си дъщеря. Тя казва пред журналисти от Шведското радио, че всичките ѝ бъдещи действия ще зависят от вестите за нейния съпруг, който е взет в плен докато е воювал на фронта.

Анастасия В. живее в Брюксел. Преди три години тя е избягала от Одеса, вземайки със себе си само котките, лаптопа и фотоапарата. Тя все още се опитва да планира бъдещето си: „Както и да се опитвам да съхраня поне нещо, напомнящо предишния ми живот, това не дава резултат. Възможно е в бъдеще да успея да стана пълноценен член на обществото тук, което няма да ми попречи да посещавам редовно дома си. Не е изключено да успея да си намеря работа в Украйна и така да дам своя принос за възстановяването на страната. Ще видим. Засега уча език и си търся работа. Това е всичко. Всички ние имаме краткосрочни цели и си мисля, че това е общото между всички бежанци от Украйна.“

Превод: Faktor.bg