Правото на достъп до вода е конституционно, но вода до дома е услуга, която струва пари

Николай Нанков, депутат от ГЕРБ

Уважавам успешните кметове, без значение от коя партия са, и винаги съм отворен за професионален разговор с тях. Разбирам и техните аргументи за определени решения. Но често имаме и различия.
Като депутат от област Ловеч, включително от Троян и като председател на регионалната комисия в парламента, откликнах на поканата на кмета на Троян Донка Михайлова и днес, наред с откриването на новата учебна година, намерихме време да обсъдим проекта на Закон за ВиК. Подготвен и внесен в МС от МРРБ, което се управлява от добър и също диалогичен министър - Иван Иванов от БСП. И съгласуван от друг ресорен за сектор “Води” министър от БСП - на околната среда и водите Манол Генов. В ГЕРБ сме хора на консенсуса и се радвам, че в диалог с един от най-успешните кметове на БСП днес успяхме да постигнем съгласие по някои важни въпроси.

Голямата тема за кметовете (и общинските съвети), които управляват градове с общински ВиК оператори, е да ги запазят. И в никакъв случай да не допуснат законът да ги задължи да се консолидират на принципа една област-едно ВиК, с единна цена на водата за цялата област. Къде е проблемът - веднага давам пример. В момента останалите седем общини в област Ловеч не могат да изграждат ВиК инфраструктура по европроекти, тъй като община Троян не се съгласява общинският воден оператор да се влее в държавното и да мине на управление на ВиК холдинга към МРРБ. Аргументът е, че общината го управлява добре, поддържа ниска цена на водата и предоставя качествена услуга - защото да, правото на достъп до вода е конституционно, но да ти бъде “доставена” вода до чешмата у дома е услуга, която струва пари. Да, но това е само половината истина. Защото повечето общински ВиК дружества не винаги успяват да заделят достатъчен ресурс да стопанисват и поддържат инфраструктурата, която управляват и да изграждат нова. И за това се разчита на държавата. А това са инвестиции, които се плащат от останалите данъкоплатци, повечето от които живеят в общини с консолидирани ВиК-та. Държавата не може да е хем майка, хем мащеха. Не може да е добра, когато инвестира и да е лоша, когато иска правилата да са еднакви за всички общини. Затова с регионалния министър Иванов и колеги обсъждаме идеята да се предложат промени в закона за ВиК. Те биха могли да са в посока да бъде направена пазарна оценка на инфраструктурата, изградена или ремонтирана от държавата в градове с общински ВиК-та след 2007 г. (когато България влезе в ЕС), която е в експлоатация. И в обозрим период парите да бъдат възстановени от общините в държавния бюджет. Защото така е справедливо към всички граждани. Тези пари ще могат да бъдат инвестирани в общини с проблеми във водоснабдяването - като Плевен или Ловеч например, където от довечера започва воден режим.