Тасин Исал е на 56 години и е работил като учител в един техникум в Адана. Той е сред десетките хиляди държавни служители, уволнени след опита за преврат на 15 юли 2016 година. Исал бил обвинен, че членува в синдикат, принадлежащ към Движението на Гюлен. Неговият лидер от години живее в изгнание в САЩ. Правителството обвинява него и неговото движение за опита за преврат.

В продължение на десетилетия поддръжниците на Движението на Гюлен заемаха водещи позиции в държавните служби, ръководеха училища, синдикати, банки. Днес правителството се отнася като към потенциален терорист към всеки, който има сметка в някоя от тези банки или детето му е посещавало някое от тези училища. Потърпевши от това са цели семейства, тъй като правителството ги лишава от парите, които се отпускат за гледане на възрастни или болни роднини.

Исал попада първо в следствения арест, след което е пратен за осем месеца в затвора. Когато излиза на свобода, решава да иска обезщетение за месеците, прекарани неправомерно в затвора, включително и компенсация за пропуснатите плащания към пенсионното осигуряване. Отказват му. Той обжалва пред съда и печели. Но обезщетението едва стига да покрие разходите по делото. Освен това са му запорирани сметките и кредитните карти. После пък прокуратурата решава да оспори неговото освобождаване от затвора, след което Исал е осъден на 6,5 години – присъда, която обаче трябва да бъде потвърдена от Върховния съд.

И семейството му попада под ударите на държавата. Дъщеря му също се озовава в следствения арест, а когато е освободена, не получава право да се върне на работа. В резултат от оказвания натиск над семейството, съпругата му се разболява от рак. Въпреки това Исал не е готов да се предаде: "Няма да спрем да се борим", казва той и е убеден, че "един ден несправедливостите ще бъдат разкрити. Ние не сме въоръжени терористи, нито държавни врагове. Единствената ми вина е, че бях член на синдикат".

Жертви на забрани и унижения

От опита за преврат през 2016 година досега са уволнени общо 134 000 души. Три години по-късно списъкът със забрани и унижения, на които те са подложени, е по-дълъг, отколкото предполагат мнозина.

Засегнатите споделят преживяванията си в интернет форуми. Оплакванията им са от най-различен характер: от безнадеждното търсене на работа до отказите на лекари да ги прегледат. Някои споделят, че не ги назначават в държавни предприятия, други разказват за уволнения.

Ситуацията е обременяваща за мнозина, най-вече във финансово отношение. Мнозина не могат да си получат пенсиите, не им се отпускат кредити или пък не могат да покрият задълженията си по взети кредити. Студентите не получават стипендии. Други разказват, че не успяват да си наемат жилище или пък, че не успяват да продадат недвижимите си имоти. Говори се за социално линчуване.

По официални данни, общо 126 000 души са подали молби да бъдат върнати на работа пред Комисията по извънредното положение. 78% от молбите са обработени, от тях 88 700 са отхвърлени. До момента само 9 600 души са получили правото да се върнат на предишните си работни места. 28 000 все още очакват решението на Комисията.

Йомер Фарук Гергерлиолу, лекар и депутат от прокюрдската Народнодемократическа партия в Коджаели също е потърпевш. Той е единственият депутат, който се занимава с темата. От 2016 година насам заедно с няколко професори анализира и обобщава ситуацията. По неговите думи - Турция се намира в едно безкрайно извънредно положение. И то независимо от факта, че междувременно от опита за преврат са минали повече от три години.

„Искат да пречупят хората"

"Милиони хора продължават да усещат последствията", казва той. "Много от тях напразно търсят работа в частния сектор, на мнозина им е отказано да излизат в чужбина. Те нямат право да приемат предложенията на Агенцията по труда, а държавната администрация пречи на тези хора да създават собствени фирми. Често дори не могат да изтеглят парите, които са им изпратени от чужбина." За Гергерлиолу това са "нацистки методи, с които искат да пречупят хората". По неговите думи мерките стават все по-драстични, а държавата не върши абсолютно нищо.

Б.О., който не иска името му да бъде назовано, е на 33 години и е учител по образование. Преживял е какво ли не през последните три години. Бил уволнен от работа, полицията го арестувала и обвинила, че изпраща шифровани съобщения с месинджъра ByLock. Правителството смята, че това приложение се използва за комуникация от Движението на Гюлен. Когато става ясно, че учителят - както и мнозина други - случайно е бил прехвърлен към това приложение, бил оправдан, но останал без работа. За да издържа съпругата си и двете си деца, се преместил в друг град, намерил си работа като домоуправител, но само след три дни бил уволнен като „противник на властта". Днес мъжът е болен от рак и се бори за оцеляване.

Тунджа Огретен, Дойче Веле