Франк Хофман, Дойче Веле

Всичко върви на бързи обороти. Руски войски окупират част от втората по територия държава в Европа. Този път с опознавателни знаци на реверите и пагоните, а не както преди осем години, когато навлязоха анонимните "зелени човечета".

Не. Този път Владимир Путин официално изпраща своите войски като окупационна армия в една независима европейска държава, която членува в ООН: Украйна.

Върши го в грубо нарушение на международното право. И не му е за пръв път. Освен всичко друго, Путин нарушава и Меморандума от Будапеща, с който Украйна доброволно се отказа от ядрените си оръжия и ги предаде на Москва. Под него сложиха подписите си Русия, Великобритания и САЩ, които поеха ангажимента да пазят суверенитета и съществуващите граници на Украйна.

Това е открито обявяване на война

Действията на Путин в грубо нарушение на международното право би трябвало най-после да събудят всички онези в Германия, които досега вярваха, че той всъщност има съвсем благовидни намерения. Не, намеренията му не са благовидни. Някогашните правозащитници от бившата ГДР много добре разбират какво става: това е открито обявяване на война.

Пред очите на своя народ, а и пред цяла Европа, Владимир Путин небрежно се разположи край масата, с разхлабена вратовръзка и длани върху плота, за да обясни с пълна сериозност следното: "Украйна не е просто съседна страна. Тя е неотделима част от нашата собствена история, от нашата култура и от нашето духовно пространство".

Духовно пространство ли? За онези, които имат трудности с тази формулировка: става дума за това, че днешна националистическа Русия вижда своите корени именно в "Киевска Рус", чийто основополагащ мит е свързан с Киевската лавра, пещерния манастир край града.

В своето телевизионно обръщение господарят на Кремъл окончателно свали маската си. Вече нямаше и следа от онзи Владимир Путин, който навремето въодушеви депутатите в германския Бундестаг и пося надеждата, че е възможно да се изгради една нова, модерна Русия. Снощи край масата в Кремъл отново седеше другият Путин - такъв, какъвто явно винаги е бил: чекист, рожба на своята организация КГБ.

Някогашният съветски агент в Дрезден, който скоро ще навърши 70, в телевизионното си обръщение говори иронично за "благодарните потомци", които били съборили паметниците на Ленин в Украйна: "Това те го наричат декомунизация".

В тази връзка трябва да се знае, че след проевропейската революция, тръгнала от Майдан през 2014, както националистите, така и правозащитниците и хората на изкуството използват термина "декомунизация", за да опишат пътя, който ги води към Европа.

В Киев и другаде в страната просто се случи онова, което беше извършено в бившата ГДР и в останалите страни от някогашния социалистически лагер след падането на Берлинската стена: паметниците на Ленин бяха съборени като символ за настъпващото ново начало. А после дойде и критичното преосмисляне на стореното. С други думи - започна възникването на едно дискутиращо и отворено общество, включително и в постсъветската държава Украйна.

На кагебееца в Кремъл обаче това изобщо не му харесва. Защото след ерата Елцин той взе Русия в свои ръце и я превърна в икономическа структура на КГБ-олигархията, която е здраво стъпила върху огромните залежи от петрол и газ. Напълно разбираемо, доколкото мирогледът в главата на Путин е елементарен: този човек няма нищо общо с европейския възглед по отношение на дебата в политиката, културата или обществените взаимодействия.

След "Оранжевата революция" от 2004 година Украйна тръгна по нов път, по който я грозяха много опасности. През 2013 година на Майдана избухнаха протестите срещу решението да се отхвърли Договорът за асоцииране с ЕС, което взеха Янукович и неговото правителство, очевидно симпатизиращи на Кремъл. Това беше вторият постсъветски властник, когото украинците  прогониха от престола му.

Така Путин ще превземе цяла Украйна

Сега Европа е изправена пред избор: или да се противопостави срещу престъпленията на Путин, или да стане съучастник в една голяма война, която все още може да се избегне. Защото всяко решение, което би позволило на Путин да превземе нови територии (първо Крим, сега Донецк и Луганск), всъщност му дава картбланш да продължи с окупацията на цяла Украйна. И затова не може да бъде разглеждано като някакво решение на конфликта.

Днешна демократична Германия, като част от ЕС, носи в случая най-голямата отговорност: та нали тъкмо германски войници по заповед на Хитлер нападнаха навремето първо Полша, а след това и Украйна и Беларус.