Върховният съд на Европейския съюз отхвърли обжалванията на Полша и Унгария за това дали е правомерно да се обвързват парите по европейски програми със съблюдаване за нарушения на върховенството на правото.

Базираният в Люксембург съд, който е най-висшата инстанция в ЕС, се произнесе по делото за правомерността на новия инструмент, който позволява отнемане на европейско финансиране заради нарушения.

Решението се очаква с огромно нетърпение като ключово събитие по проточилия се спор между евроинституциите и управляващите в Полша и Унгария, които са подложени на сериозни критики от останалите страни членки за ограничаване на правата на жените, ЛГБТ общностите и мигрантите, но и за задушаване на свободата на съдебната власт, медиите, академичните среди и неправителствените организации.

Припомняме, че регламент 1 бе приет на 16 декември 2020 г. С него се установява общ режим на обусловеност за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушения на принципите на правовата държава в държава членка на блока. За да се постигне тази цел, регламентът позволява на Съвета, по предложение на Европейската комисия, да приеме защитни мерки.

Унгария и Полша се противопоставиха и заведоха иск пред Съда за отмяна на тази процедура. Оспорването беше с аргумент, че ЕС превишава правомощията си и нарушава принципа на правна сигурност.

Съдът констатира, че процедурата, въведена с регламента, не заобикаля предвидената в член 7 ДЕС процедура и е съобразена с пределите на предоставените на Съюза правомощия.

В решението пише още, че спазването на общите ценности на ЕС от страните членки е допустимо условие за произтичащите от членството в блока права. "Европейският съюз трябва да може да защитава тези ценности в рамките на своите правомощия", пише в документа.

Освен това Съдът припомня, че зачитането от държавите членки на общите ценности, на които се основава Съюзът, които са установени и споделяни от тях и те определят самата идентичност на Съюза като общ за тези държави правен ред, са определящи ценности за правовата държава и солидарността. По този начин посоченото зачитане представлява условие за ползването от всички права, произтичащи от прилагането на Договорите по отношение на държава членка, Съюзът трябва да бъде в състояние, в пределите на правомощията си, да защитава тези ценности.

Съдът уточнява, че зачитането на тези ценности не може да бъде сведено до задължение, което държава кандидат носи с оглед на нейното присъединяване към Съюза и от което тя може да се освободи след присъединяването ѝ. От друга страна, Съдът подчертава и че бюджетът на Съюза е един от основните инструменти, които позволяват да намери конкретен израз, в политиките и в действията на Съюза, основният принцип на солидарност между държавите членки и че прилагането на този принцип посредством посочения бюджет почива на взаимното доверие, което те имат в отговорното използване на включените в същия бюджет общи ресурси.

Също така Съдът посочва, че доброто финансово управление на бюджета на Съюза и на финансовите интереси на Съюза могат да бъдат сериозно накърнени от нарушения на принципите на правовата държава, допуснати в държава членка. Всъщност тези нарушения могат да доведат по-специално до липсата на гаранция, че покритите от бюджета разходи отговорят на всички условия за финансиране, предвидени в правото на Съюза и оттам изпълняват преследваните от Съюза цели, когато той финансира такива разходи.

При това положение, регламентът цели да защити бюджета на Съюза срещу накърняване, произтичащо достатъчно пряко от нарушения на принципите на правовата държава, а не да санкционира сам по себе си такива нарушения.