Хартата на основните права е приложима за отнемането на колите на пияните и дрогираните шофьори. Това заяви генералният адвокат Мануел Кампос Санчез-Бордона в заключение по преюдициално запитване от България, пише lexs.bg.

Макар отговорът, който дава, да е по-общо формулиран, той означава, че при прилагането на тази мярка следва да се спазва принципът на пропорционалност, формулиран в хартата.

Заключенията са показателни за решенията на Съда на ЕС, които в много редки случаи се разминават драстично с изложеното преди това от генералния адвокат.

През 2023 г. бяха приети промени в Наказателния кодекс (НК), с които за непредпазливи престъпления на пътя (в чл. 343), с които са причинени тежка или средна телесна повреда или смърт, и са извършени в пияно състояние или след употреба на наркотици, се предвиди, че съдът „може да отнеме в полза на държавата въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или специалната машина, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. Т.е. в тези хипотези отнемането е възможност за съда, а не задължение. Същевременно за случите на шофиране в пияно състояние или след употреба на дрога по чл. 343б НК беше предвидено, че „съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“.

СЕС беше сезиран от съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав, която отправи преюдициално запитване във връзка с това задължително отнемане, предвидено в чл. 343б, ал. 5 от НК. Тя е на мнение, че то може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС.

Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици, както е в случаите, като този, по който тя следва да се произнесе и колата е семейна имуществена общност (повече за преюдициалното запитване виж тук).

Разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и ал. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс бяха оспорени и пред Конституционния съд (КС). Със 7 на 5 гласа обаче той реши, че те не противоречат на основния закон. В мотивите на решението дори мнозинството в КС обаче отправи сериозни критики към начина, по който са формулирани двете разпоредби. Призна и че са налице серия от неясноти – например дали колата, която се отнема е предмет, или средство на престъплението, както и дали отнемането или присъждането на паричната ѝ равностойност се явява наказание, или е превантивна мярка. Според него обаче те могат да бъдат преодолени от съдилищата по пътя на тълкуването (повече за решението виж тук). Според петимата конституционни съдии, останали на особено мнение, тези проблеми са изключително съществени и не може да бъдат преодолени с тълкуване. Според тях отнемането е по-скоро наказание, а съдът е лишен от възможност да съобрази го индивидуализира и да то да е съответно на престъплението.

В заключението си генералният адвокат Кампос Санчез-Бордона заявява, че „няма пречка моторно превозно средство да бъде квалифицирано като средство на престъплението, по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2014/42, за извършването на престъпление, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол“.

Той изтъква, че различните държави в ЕС са дали различен отговор на този въпрос, но широкото определение за средство на престъплението в директива допуска националният законодател да квалифицира като такова превозното средство, управлявано от дадено лице след употреба на алкохол.

В заключението се приема, че чл. 2 от Рамково решение 2005/212 е приложим към конфискацията на моторно превозно средство, управлявано след употреба на алкохол или наркотични вещества, когато това деяние представлява престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година. Въпросната разпоредба гласи: „Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги“.

В тази връзка генералният адвокат напомня решенията на СЕС по две запитвания от България. В първото СЕС вече постанови, че правото на собственост трябва да бъде защитено срещу конфискация на имущество, собственост на трети добросъвестни лица (решение по делото C‑722/22). А във второто (решение по делото C‑393/19) направи връзка между чл. 47 от Хартата –  за правото на ефективни правни средства за защита и чл. 4 от Рамково решение 2005/212 (в него се предвижда, че всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че заинтересованите страни, които са засегнати от конфискация разполагат с ефективни правни средства
за защита на правата си).

„От гледна точка на защитата на основните права разпоредбите, уреждащи конфискацията в държавите членки, които очевидно не зачитат тези права, могат да доведат до отказ за признаване на съдебни решения, като така това признаване би било възпрепятствано“, подчертава генералният адвокат.