27 Ноември, 2024

Съдбата на евреите медици в България след 1941 година

Съдбата на евреите медици в България след 1941 година

Законът за защита на нацията, приет в България през 1941г. по образец на Нюрнбергските расови закони, сериозно орязва правата на евреите

Веселина Божилова, Дойче веле

В навечерието на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи от хитлеристките концлагери, Музеят на медицината към Медицинския университет в Пловдив хвърля светлина върху една малко позната тема - съдбата на евреите медици в България по време на Втората световна война, като я представя в дигитална изложба. Отправна точка в този документален разказ е приетият на 21 януари 1941 година Закон за защита на нацията (ЗЗН), който ограничава силно политическите и икономически права на евреите, в това число и на медицинските специалисти. За случилото се тогава разговаряме с директора на музея проф. Георги Томов.

Какво място заемат евреите в медицинската общност преди войната?

Медицинските професии - лекар, зъболекар, аптекар, фелдшер, акушерка - са сред високо уважаваните свободни професии от еврейската общност в България между двете световни войни. Има една сравнително малка, но добре образована прослойка български евреи, която ги упражнява. Това са хора, получили в голямата си част своето медицинско образование в чужбина - повечето са учили в Германия, Австрия, Франция, Италия, а някои и в София в разкрития през 1917 година Медицински факултет към Софийския университет. Това са медицински специалисти, уважавани както от своите колеги българи, така и от цялото население, хора с добра професионална репутация.

Що се отнася до броя и разпределението им в страната, най-точни данни получаваме от протестното писмо на Българския лекарски съюз (БЛС), изпратено до председателя на Народното събрание по време на общественото обсъждане на проект за Закона за защита на нацията. В него се казва, че при общо 3200 лекари в страната, едва 140 са евреи. От тях 74 работят в столицата, а останалите са съсредоточени предимно в големите градове на страната, където живее и еврейското население. Впрочем по това време в България еврейската диаспора наброява близо 50 000 души. В писмото още се споменават 18 лекари евреи, които са на държавна и общинска служба, участъкови лекари и др.

Само медицинското съсловие ли защитава еврейските си колеги?

Не, стотици са писмата от обикновени граждани, политици, общественици и известни личности, както и от съсловни организации против приемането на Закона за защита на нацията, но той така или иначе е приет и влиза в сила от 23 януари 1941 г. Същата позиция като БЛС заемат с протестни писма и Съюзът на адвокатите, Съюзът на писателите, Съюзът на художниците, Българската православна църква.

Още през 1937 година еврейският журналист Буко Пити провежда анкета сред 62-ма български политици, общественици, учени, интелектуалци. В нея той търси тяхното мнение за антисемитизма и за расовата теория. Имаме в музея оригинала на тази анкета. В нея са имената на известни политици като Атанас Буров, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, университетски преподаватели и учени като Александър Балабанов, Асен Златаров, писатели като Елин Пелин, Теодор Траянов и много други. Може да се каже, че преобладаващото обществено мнение в България не е било с антисемитска нагласа. Но за съжаление това се разминава с германофилските чувства на управляващата политическа върхушка и тя го налага като държавна политика, макар и не без съпротива.

Как се възприема расовата теория тогава у нас?

През 30-те години на XX век и в България, напълно в духа на времето, се появяват сдружения, които пропагандират расовата теория в своите печатни издания. В България такъв вестник е „Народ и потомство“ от 1935 година, който е представен в нашата изложба. Това е вестник за евгеника (расова хигиена), който преповтаря идеите на националсоциалистите в Германия. Поддръжници на расизма е имало и в България, но въпросът е, че сериозните учени, като например Методий Попов, се обявяват изцяло против тези псевдонаучни теории.

Методий Попов, известен български антрополог, обявил се срещу расовата теорияМетодий Попов, известен български антрополог, обявил се срещу расовата теория
Методий Попов, известен български антрополог, обявил се срещу расовата теорияСнимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
Случаят на Методий Попов е особено показателен, защото той е антрополог, завършил е в Германия, член на германската Академия на естествоизпитателите „Леополдина“. Той е и посланик на България в Германия (1925-1931) - с една дума и учен, и дипломат. Той много остро се изказва срещу расовата теория и в знак на протест връща всички свои дипломи, ордени и награди от Германия в немското посолство, което е изключително за времето си. Методий Попов изнася обществени сказки в цялата страна, в които обяснява, че расовата теория всъщност е псевдонаука, че с нея се атакуват евреите, но тази расова теория няма да пощади и славяни, както и други, които са извън разбирането за чистата арийска раса. Попов е атакуван от „Ратниците“, които саботират негови публични лекции, но той отговаря с издаването на книгата „Наследственост, раса, народ“ (1938), която достига до българските читатели в тези смутни времена.

Как се отразява Законът за защита на нацията на медиците евреи?

В частта си за свободните професии ЗЗН въвежда строги квоти - дава се право на малка част от тези медицински специалисти да работят и броят им е пропорционален на еврейското население в България. Съгласно това, право да практикуват запазват малцина: "Лекари всичко 21 - от които в София -13, в Пловдив - 3, в Русе -1, в Ямбол -1, в Дупница -1, и в Бургас -1." Впоследствие този брой е увеличен на 59, благодарение на усилията на Българския лекарски съюз, който се застъпва за членовете си с признати права по чл. 33 от ЗЗН. Квоти са въведени и за ветеринарните лекари, зъболекарите и акушерките. Ликвидират се всички предприятия, собственост на евреи – аптеки, дрогерии. В музея съхраняваме много богат архив на един аптекар евреин - Леон Пинхас Барух, родом от Кюстендил, завършил в Чехия и след това работещ в дрогерия в София.

След приемането на закона той е уволнен, а по-късно е граждански мобилизиран - на практика е интерниран в посочено от държавата място, където му е разрешено да работи по специалността си. От 1941 до 1944 година той работи последователно в Шумен, Никопол, Тетевен, Дупница, с. Новачене, Кюстендил. През август 1944 г. е арестуван за укриване и подпомагане на партизани. Почти всички софийски лекари, фармацевти и зъболекари са интернирани в провинцията. Имаме данни за известния столичен зъболекар д-р И. Калми, един от най-дейните членове на Българския зъболекарски съюз между двете световни войни, който след влизане в сила на Закона за защита на нацията, губи правото да практикува професията си, а по-късно подлежи на изселване. Неговият пациент и приятел Димо Казасов го укрива в дома си заедно с още двама лидери на еврейската общност. Но повечето са пратени в по-малки градове и села.

Как реагират медиците евреи?

Не за първи път в своята драматична и изпълнена с обрати история евреите се подчиняват на наложените им ограничения. В общи линии Законът се спазва, но по-младите, бедните и често добре образованите прегръщат комунистическите идеи и се включват в нелегалната съпротива. Сред тях има и лекари, какъвто е случаят с д-р Саул Мезан, който се присъединява към партизански отряд и е убит през 1944 година в битка близо до Елбасан, Албания.

Жули Левиева, прототип на образа на Варвара в романа на Димитър Димов Жули Левиева, прототип на образа на Варвара в романа на Димитър Димов 
Жули Левиева, прототип на образа на Варвара в романа на Димитър Димов "Тютюн"Снимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
За Пловдив най-интересният случай е с дъщерята на фелдшера Самуил Левиев - Жули Левиева, която е партизанка и изпълнява длъжността санитар в отряда си. Тя получава от баща си малък хирургически набор и е обучена от него да оказва първа помощ и елементарно лечение на ранените и болните. Интересна е нейната съдба след 1944 година. Жули Левиева става журналистка и с нея в Пловдив се среща Димитър Димов, докато подготвя романа си „Тютюн“. Разговаряли са дълго за партизанския живот и по-късно Жули Левиева става прототип на Варвара. Този образ в „Тютюн“ присъства в оригинала, преди да бъдат наложени по-късно редакции на романа. Жули Левиева е сестра на бащата на известните пловдивски творци Йоан и Милчо Левиеви, тя е тяхна леля.

Да, една болница с интересна история. В началото на 20-те години на ХХ век в средите на евреите ветерани, участвали в трите поредни войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, възниква идея за построяване на болница-паметник в чест на падналите във войните български евреи. Средствата за нея се събират от дарения и волни пожертвувания от цялата еврейска общност, а през 1934 година тя отваря врати в София.

Болница-паметник в чест на евреите, загинали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войнаБолница-паметник в чест на евреите, загинали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
Болница-паметник в чест на евреите, загинали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войнаСнимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
Главен лекар е д-р Исак Израел, хирург. В двора е поставен паметник на загиналите във войните евреи от известния украински скулптор Михайло Парашчук. Болницата разполага с две отделения - хирургично и АГ. Прегледите и лечението на бедните граждани е безплатно, приемат се пациенти независимо от произхода им. В трудните времена след 1941 г. болницата някак си оцелява, и макар и в тежки условия, продължава да приема и да лекува болни. През 1942 година паметникът на Парашчук е изпратен в Германия за претопяване. След 1944 година в продължение на десет години болницата е била правителствена, а после става клиника по ендокринология на Медицинска академия.

Какво се случва с евреите медици след 1944 година?

Девети септември 1944 година слага край на страха от физическа гибел за всички евреи в България, защото се отменят антиеврейските закони. Но за голяма част, включително медицинските специалисти, проблемите не изчезват, защото отнетите по ЗЗН клиники, кабинети, аптеки и дрогерии, сега биват национализирани от новата комунистическа власт. Поради тази причина, когато през 1948 година е създадена държавата Израел и евреите получават право да емигрират, голяма част заминават. Става дума за лекари, зъболекари, аптекари, които поставят основите на здравеопазването в новата държава и чиито имена и до днес се споменават с уважение. Интересен факт, който слага щастлив завършек на нашата история, е, че първият дипломиран лекар на новосъздадения през 1945 година Медицински факултет в Пловдив е пловдивската еврейка Рашел Коен. Тя се омъжва за своя състудент албанец Зиса Цикули и заминава за Албания. А по-късно синът им д-р Максим Цикули става министър на здравеопазването там.

Сподели:
Тома Биков: В историята на България има четири контрареволюции,  последната се персонализира от Бойко Борисов

Тома Биков: В историята на България има четири контрареволюции, последната се персонализира от Бойко Борисов

За него революциите в България винаги идват отвън, изненадващи са, променят целия политически ред и геополитическата ориентация на страната

МВнР: Отказите за издаване на визи за САЩ са намалели наполовина

МВнР: Отказите за издаване на визи за САЩ са намалели наполовина

„През последните месеци бяха положени значителни усилия в изпълнение на критериите за включване на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ."

Борислав Сарафов разпореди да се изискат незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на насилие и хулиганство

Борислав Сарафов разпореди да се изискат незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на насилие и хулиганство

В седемдневен срок магистратите, които наблюдават такива преписки и дела, трябва да изготвят доклади за хода на проверките и разследванията, които да представят на своите административни ръководители.