"Винаги ще подчертаваме разликата между отговорната и добронамерена дискусия и воденето на манипулативни и охулващи личността на съдията клеветнически кампании, които не могат да имат никакво полезно значение, защото насаждат недоверие и омраза към съда и целят да създадат несигурност у съдиите." Това пишат в своя декларация на Съюза на съдиите в България по повод" кафявите" и често не почиващи на никакви факти бомбардировки срещу неудобни съдии, които текат в някои медии. 

В днешната позиция на съдиите конкретно се споменават дописки в "24 часа" и "Блиц", съответно със заглавия "Двама магистрати с нередовни имотни декларации" и "Съдията, пуснал Десислава Иванчева, изплува в центъра на афера за 200 милиона долара!".

От ВСС заявяват още, че "с цел защита доброто име и професионалната чест на магистрата, е желателно да се информира обществеността за естеството, обхвата, ограниченията и сложността в работата на съда, както и за процесуалните действия по конкретни дела, а ВСС чрез своите колегии или Пленум да реагира при изключителни случаи – системност; ескалиране на напрежение; негативна кампания, при която са нарушени и/или засегнати фундаментални принципи и правомощия на съдебната власт и магистрата; политическо вмешателство или натиск от страна на друга държавна власт или медии."

Ето и пълния текст на двете декларации:

До

Членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС)

Уважаеми членове на ВСС,

С писмо от 19.11.2018 г. се обърнахме към вас, за да изразим сериозната си тревога за продължаващите атаки и публично обругаване на съдии по повод изпълнението на конституционното им задължение да правораздават. Многократно сме уверявали общността в убеждението си, че критиката към работата на съда и дебатите във връзка със съдебните решения са необходим елемент от плурализма в демократичното общество и са от полза за укрепване на доверието в правосъдието. Същевременно обаче винаги ще подчертаваме разликата между отговорната и добронамерена дискусия и воденето на манипулативни и охулващи личността на съдията клеветнически кампании, които не могат да имат никакво полезно значение, защото насаждат недоверие и омраза към съда и целят да създадат несигурност у съдиите, за да постигнат подчинение и смразяващ ефект върху независимото правораздаване.

В последните дни, за съжаление, наблюдаваме пореден пример за ожесточена персонална кампания срещу съдията от Специализирания наказателен съд Иво Хинов по повод конкретен съдебен акт, постановен под негово председателство. Със серия медийни публикации се създават манипулативни внушения, неосновани на никакви факти, за съмнения в добрата му професионална и човешка репутация. Така например в статия, публикувана на 17.11.2018 г. във вестник „24 часа”, със заглавие „Двама магистрати с нередовни имотни декларации”, без конкретна връзка с темата на публикацията, се споменават имената на няколко съдии и се цитират данни от техните имуществени декларации, подадени пред ИВСС, сред които и съдията Хинов. Авторът на публикацията не твърди, че изброените поименно съдии притежават незаконно имущество или че не са изпълнили точно задължението си за деклариране, а използвайки като формален повод информацията на ИВСС за установени нередовности в две магистратски декларации, цитира конкретни факти от кредитните им задължения и влогове наред със селективно подбрани данни за разглеждани от тях дела, за които се внушава, че са срещнали обществено неодобрение. За съдията Хинов са отбелязани декларираните от него кредитни и заемни задължения, като е подчертано, че той е съдията, който „пусна в петък от ареста кметицата на „Младост”. Съвсем ясно манипулативен фокус за дискредитация на съдия Хинов има и в публикацията от 20.11.2018 г. на сайта „Блиц” със заглавие „Съдията, пуснал Десислава Иванчева, изплува в центъра на афера за 200 милиона долара!”. Текстът на статията показва, че заглавието отново не кореспондира на изнесените твърдения, въпреки че те са поднесени в тенденциозно коментарен контекст, който затруднява читателя да направи разграничение между действителните факти и интерпретацията на автора. Става ясно обаче, че съдията Хинов като районен съдия преди 13 г. е разгледал дело по предвидена в закона задължителна процедура, инициирана от прокуратурата, за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдим с налагане на административно наказание (по чл. 78а от Наказателния кодекс). Само този факт е достатъчен, за да опровергае внушението на заглавието на публикацията за “афера за 200 милиона долара”, защото цитираната от автора процедура означава, че прокуратурата е повдигнала обвинение за престъпление, от което или изобщо не са причинени имуществени вреди, или и да са били причинени такива, те са били възстановени (чл. 78а, ал. 1, б. “в” НК). Гражданите обаче не е задължително да познават в детайли правните институти, поради което вредите за репутацията на съдията Хинов, чиято снимка в едър формат е публикувана, могат да бъдат реални.

Обезпокоени сме и от това, че поредното пряко посегателство срещу съдия, който очевидно е взел решение, което не се одобрява от една от страните по делото, от част от медиите или от техните издатели, освен че създава незаслужени неудобства на конкретния съдия, може да се превърне в поредното средство за укрепване на толерираната от другите власти чрез бездействието им култура на недопустим натиск върху съда. Създава се впечатление, че от съдиите, за да не бъдат поругавани, се очаква да постановяват решения, които се харесват на страната, която е държавна институция, на политическата власт и на влиятелни икономически фигури, разполагащи със значително медийно въздействие.

Негативната кампания срещу съдия по неприключило дело е опасна и поради това, че може да бъде дискредитиран крайният изход от съдебното производство. Поради това всички институции, които имат правомощия да бранят независимостта на съда, са длъжни да покажат недвусмислено адекватна защита на фундамента на правовата държава със защита на възможността съдът да реши делото въз основа на свободното си вътрешно убеждение, основано на закона и доказателствата. Крайният изход по делото ще е убедителен за обществото само ако се създаде среда, която не допуска съмнения, че процесът е бил несправедлив.

Неотменимо задължение на ВСС, председателите на съдилищата и съсловните организации на съдиите е да защитават съдиите винаги когато те са обект на несправедливи и ожесточени атаки. Ето защо се обръщаме към съдийската колегия на ВСС с искане да изрази конткретно отношение по посочения от нас случай, като даде пълноценна защита на нападнатия съдия. Адекватната защита означава да се опровергаят неверните факти, да се разграничат ясно фактите от манипулативните оценки и да се покаже ясно и на разбираем език истината за всеки случай на несправедливо атакуван съдия. Общите декларации и уверения в защита на принципите на правовата държава не са в състояние да осигурят пълноценна реализация на независимостта и безпристрастността на засегнатия съдия.

Настояваме за съвместни действия с цел създаване на работещ механизъм за защита на съдиите в случаите, когато те са обект на публични атаки по повод на дейността им по правораздаване.

...........

21 ноември 2018 г.

Гр. София

Управителен съвет на Съюза на съдиите в България

 

ПОЗИЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

по повод

- информации в медиите в периода 14-21.11.2018 г. за наказателни дела на Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд;

- декларация от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България от 19.11.2018 г.;

- петиция в Европейския онлайн портал “openpetition.eu“ за „Правосъдие на светло - съдиите да обясняват присъдите си и публично освен писмено“, инициирана от Любомира Будакова - главен редактор на Агенция „Монитор“;

- подписка със същото искане до Висшия съдебен съвет сред журналистите, отразяващи работата на съдебната власт, както и

- изявления на адвокати

Висшият съдебен съвет със загриженост и тревога следи ескалиращото напрежение, породено от реакции на медии, съсловни организации и адвокати във връзка с постановени съдебни актове по неприключили дела; безпрецедентното и грубо нарушаване на независимостта на прокурори и съдии чрез внушения за определен правилен резултат по висящи производства; опитите за натиск върху Висшия съдебен съвет и провокациите към действия, противоречащи на конституционно определените му правомощия.

ВСС представлява, осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт, без да се намесва в дейността ѝ (чл. 16 ЗСВ). С отговорност за защита на магистратите от неправомерно вмешателство и натиск, както и за постигане на конструктивен диалог и партньорство с журналисти, медии, гражданското общество и държавната власт, ВСС стриктно спазва регламентите на „Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014-2020“, „Медийната стратегия на съдебната власт“, правилата в областта на кризисния ПР за ВСС и органите на съдебната власт, както и „Стандартите за независимостта на съдебната власт“.

ВСС счита за необходимо за пореден път да заяви, че всяко твърдение за неспазване на закона и процесуалните правила от български магистрати, основано на факти и доказателства, трябва да бъде своевременно отправено до компетентните органи. Законодателят изрично е предвидил възможността за съдебен контрол чрез инстанционното производство и отмяна на незаконосъбразни съдебни актове, както и чрез сезиране на ИВСС в случаите на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, при съмнения за почтеност и конфликт на интереси, при действия, накърняващи престижа на съдебната власт и независимостта на магистратите.

Конституцията на Република България в чл. 121, ал. 3 и ал. 4 регламентира, че разглеждането на делата е публично, освен когато законът предвижда друго, а актовете на правораздаването се мотивират.    Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 310) съдът обявява присъдата незабавно след подписването ѝ, като в случаите когато изготвянето на мотивите е отложено, се оповестява срокът, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни (чл. 308, ал. 1), с изключение на делата с фактическа или правна сложност, по които срокът е 60 дни. През последните години органите на съдебната власт задължително публикуват съдебните актове и мотивите към тях на своите интернет сайтове, което е израз на публичността. Българското законодателство не предвижда съдията да обяснява мотивите за постановения съдебен акт, напротив препоръчва му въздържане от коментар по висящи дела с цел гарантиране на неговата равна отдалеченост от страните, безпристрастност и обективно решение - основаващо се на силата на доказателствата по делото и вътрешното му убеждение.

Висшият съдебен съвет няма правомощия, не може да влияе или да задължи съдиите, прокурорите и следователите да правят публични разяснения във връзка с постановени от тях съдебни актове, дори по дела от обществен и медиен интерес. С разбирането, че отчетността е форма на независимостта на съдебната власт, ВСС многократно апелира към административните ръководители и магистратите - говорители, съобразно техните правомощия и компетентност, да предоставят информация, коментари и изявления по актуални въпроси, включително чрез лицата, отговарящи за връзките с обществеността. Административният ръководител, говорителят или експертът „Връзки с обществеността“, не трябва да допускат липсата на информация да провокира накърняване на независимостта на съдебната власт. При възникване на кризисна ситуация те незабавно трябва да реагират чрез публично изявление, право на отговор, предоставяне на уточняваща и/или допълнителна информация. С цел защита доброто име и професионалната чест на магистрата, е желателно да се информира обществеността за естеството, обхвата, ограниченията и сложността в работата на съда, както и за процесуалните действия по конкретни дела, а ВСС чрез своите колегии или Пленум да реагира при изключителни случаи – системност; ескалиране на напрежение; негативна кампания, при която са нарушени и/или засегнати фундаментални принципи и правомощия на съдебната власт и магистрата; политическо вмешателство или натиск от страна на друга държавна власт или медии.

Професионалните сдружения, съсловните организации и магистратската общност също следва да подкрепят своите колеги при негативни публични изявления и медийни публикации, засягащи независимостта на съдебната власт.

Отправянето на неоснователни упреци към съдебната власт и към ВСС, създаването на обществени очаквания Съветът да въздейства и влияе върху работата на магистрата, органи на съдебната власт, както и да ревизира действията им е напълно недопустимо, в нарушение на закона и води до неправилно разбиране за функциите на ВСС."