Петър Чолаков, Дойче Веле

Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право) даде положителна оценка на законодателните промени, предложени от правосъдната министърка на кабинета „Петков” Надежда Йорданова. Реформата предвижда наказателен съдия, избран на случаен принцип, да може да бъде назначаван за прокурор, който да разследва и поддържа обвинение пред съда по дела срещу главния прокурор и неговите заместници. Въвежда се забрана парламентът да избира действащи прокурори и следователи за членове на ВСС. Ще могат да бъдат обжалвани пред съда и прокурорски решения, като отказът на прокуратурата да разследва снимките с кюлчетата и записите, в които е замесено името на лидера на ГЕРБ Борисов. Промените, които се поддържат и от сегашния правосъден министър Зарков, предвиждат изменения в НПК, НК и ЗСВ.

От Венецианската комисия отправят и обща препоръка към реформата, замислена от Йорданова, която, според органа на Съвета на Европа, трябва да е още по-цялостна (т.е. да не се фокусира основно върху главния прокурор). Има и конкретни съвети, например: как да се противодейства на опити да се затрудни работата на прокурора, разследващ главния; за нуждата от по-ясно разграничаване на правомощията на Инспектората от тези на самия ВСС и пр.

В някои отношения предложеното от Венецианската комисия орязва властта на главния прокурор дори повече от плана „Йорданова”. Например, от комисията смятат, че е нужно по-малко мнозинство във ВСС (от сегашните 2/3 или 17 гласа), за да може той да бъде отстранен.

Трябва ли да се тревожи вече Гешев?

От Венецианската комисия, от ЕК, както и от др. авторитетни институции отдавна призовават за ефективен механизъм, който да ограничи властта на българския обвинител №1. Определени аспекти от съдебната реформа пряко кореспондират и с ангажиментите, които България е поела по Плана за възстановяване и развитие.

Въпреки това е рано главният прокурор Иван Гешев "да губи съня си" и да се тревожи, че скоро някой ще започне да го разследва, за да му потърси сметка за пропуските.

Становището на Венецианската комисия не е задължително, а само препоръчително. Настоящият 48-и парламент фактически още не е заработил. Той с огромна мъка постигна съгласие дори за избора на председател. Постигането на съгласие относно работещ механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор е задача от съвсем друг калибър. Прокарването на съдебната реформа се оказа непосилно дори за парламенти, които обективно бяха в по-добра кондиция.

Много вероятно е и този законодател, както 45-ото и 46-ото НС, да не може да избере редовно правителство, т.е. животът му фактически да продължи максимум 2-3 месеца. На преден план ще бъдат теми като законът за бюджета и оръжията за Украйна. Съдебната реформа, поне в частта, която касае пряко ангажиментите по Плана за възстановяване – като реформата на антикорупционната комисия – вероятно също ще бъде част от непосредствения дневен ред. Но казусът „Гешев” може би няма да е приоритет.

Нищожни шансове за съдебна реформа

Основният въпрос е: готови ли са от ГЕРБ (мандатоносителят) и ДПС да се разделят с Главния? Ще се разпадне ли лобито на Гешев в парламента?

От ГЕРБ и ДПС биха пожертвали Гешев само ако могат да използват главата му като разменна монета – т.е. ако в замяна получат подкрепа от ДБ и ПП за редовен кабинет. Последното обаче не е особено вероятно. При очертаващото се поредно служебно правителство на президента Радев и поредни предсрочни избори, за ГЕРБ и ДПС ще е по-изгодно Гешев да си стои на поста, за да пази тила им.

Отделен, но съвсем не маловажен въпрос е каква би била позицията на БСП по казуса. В крайна сметка Гешев бе избран и с мълчаливата подкрепа на Столетницата.

И в 48-то НС съдбата на главния прокурор Гешев ще зависи от шансовете за създаване на мнозинство за правосъдна реформа. Днес, те изглеждат още по-нищожни, отколкото в предишните парламенти.