Огнян Минчев*

За пореден път ще припомня тази история. През 1979 г. Леонид Брежнев и Джими Картър подписват във Виена договора САЛТ-2, "подпечатвайки" го с нежна целувка. Репортери посещават Александър Солженицин, живеещ в изгнание във Вермонт. "Е, г-н Солженицин, Студената война май приключва, какъв е вашият коментар?" Солженицин насмешливо им отговаря, че - както обикновено - не са изпратили на тези преговори подходящи преговарящи. "Нали президентът и дипломатите са отговорни за това?", недоумяват репортерите. "За да сте на равна нога в преговорите с Кремъл", уточнява Солженицин, "трябва да изпратите шерифа на Чикаго..." Няколко години по-късно Америка послуша съвета на Александър Исаевич. За четиридесети президент на САЩ бе избран Роналд Рейгън, който - както е известно - изигра блестящо ролята на шерифа на Чикаго в преговорите с Москва. 

През последните 30 години както Вашингтон, така и Париж и Берлин забравиха как се преговаря с Кремъл. Пряк резултат от това е наглата агресия срещу Украйна. Слава Богу, тази наглост започна да събужда ако не историческите познания, то поне инстинкта за самосъхранение от двете страни на Атлантика. Решението на Финландия и Швеция да членуват в НАТО е част от тази нова решителност, която "опечалява" говорителите на Кремъл. Не забравяйте - само шерифът на Чикаго ще свърши работа. И то не кой да е шериф, а този от времето на Ал Капоне! 

* Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора