Повечето компании продължават да виждат в негативна светлина бизнес климата в страната, а проблем номер едно твърдо е намирането на квалифициран персонал, както и непрекъснато растящите разходи за заплати. Много повече фирми в сравнение с миналата година усещат и корупционен натиск. Това са част от изводите в традиционната анкета, която Българската стопанка камара (БСК) прави сред членовете си за условията за правене на бизнес през отиващата си година, предава "Дневник". В нея този път са участвали 784 фирми от различни големини, а отговорите си са дали в периода 10 ноември - 10 декември.

За проблем с корупцията съобщават 59% от участвалите в проучването фирми, като през миналата година този проблем са посочили 30%. На въпрос на "Дневник" на какво се дължи това повишение Добри Митрев, председател на БСК, каза, че не е правено специално проучване на въпроса. Анализира, че според него при предишната анкета не е имало действащо редовно правителство и Народно събрание и вероятно затова е имало усещане за спад на натиска над бизнеса. "Но това е моето усещане, не сме изследвали в детайли темата", уточни той.

Според Станислав Попдончев, зам.-председател на камарата има вероятност част от участниците на анкетата да смесват административния натиск, свързан с нови изисквания и бюрокрация, променящи се често изисквания с корупцията.

Едва 14% от фирмите посочват, че бизнес климатът се е подобрил през 2023 г., докато 57% отчитат влошаване. За сравнение - в анкетата от миналата година 12% са посочили подобрение на климата, а 70% - влошаване. Тази година обаче състоянието на повече фирми се подобрява - 22% при 18% в края на 2022 г. На 29% се влошава при 45% декларирали това преди година.

През 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от пандемията, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна, отчитат от камарата обобщавайки резултатите от анкетата.

Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите.

Последното се налага всички да правят, първо, заради липсата на кадри и голямата конкуренция между фирмите за наема на наличните и второ, заради продължаващия ръст на минималната заплата, който вече се определя от размера на средната за страната. Затова от БСК коментираха, че на бюджета в България се гледа като на банкомат, а би трябвало той да е фокусиран върху увеличаване на БВП на страната.

Сред другите основни пречки пред нормалното функциониране на бизнеса са бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%).

Сред обичайните проблеми, които продължават да са на дневен ред, са неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчният брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.

Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към еврозоната (60% през 2023 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите "не мога да преценя" (от 27% през 2021 г. на 13% през 2023 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата, посочват от БСК.

Половината от анкетираните виждат своето място сред проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, което е тройно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по плана би могъл да подкрепи дейността на компаниите им

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. Близо 70% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г.

Добри Митрев коментира, че в днешно време, когато потребителите могат да купят стока от цял свят дори през телефона си, българските производители не могат да влияят на цените и могат да съкращават разходите си. При непрекъснат ръст на заплатите обаче това не е възможно и те губят конкурентоспособност. Допълни, че влошаването на икономиките на основните страни в ЕС ще се отрази и върху бизнеса на българските компании, които са експортно ориентирани.

Сред плановете на бизнеса за 2024 г. е увеличаване на производството, което планират 44% от фирмите при 48% миналата година, 49% ще пуснат нови продукти, а 67%, колкото и миналата година, ще продължат да увеличават заплатите.