Кънчо Кожухаров

Перфектна политическа буря люлее цялата държава и заплашва всеки миг да прекъсне тънката нишка, на която все още се държим.

Заслуга за нейното развихряне носят твърде много хора и партии, за да изброим всички, но все пак ще посочим главните виновници. След това е добре да подирим и по-дълбоките корени на сполетялото ни бедствие. 

Селският мачо

На върха на държавната пирамида стои един съскащ от злоба селски мачо с тяло на гигант и душа на джудже. Ограничените му умствени способности и неговата свръхамбициозност го правят слуга на двама господари. Беше наложен на издигналата го комунистическа партия от Източния господар, ала в желанието си да спечели още един мандат, напоследък се кланя на Западния. Проблемът на българите е, че този политически цепелин би свършил прекрасна работа на всеки от двамата, който в един или друг период вземе връх. Мачото не притежава собствена политическа тежест, така че не само не може да им се опъне, но дори не смее да си го помисли, защото цял живот е козирувал и изпълнявал. С две думи – идеалният послушко.

Какви са постиженията му през първия мандат? Като назначи некадърници за служебни министри, за половин година той съсипа икономиката и изпрати в гроба няколко хиляди (няколко десетки хиляди?) българи.

Българският филиал на Коминтерна

Като че ли най-силните импулси за настъпилия през последната половин година полуразпад на държавността идват от БКП/БСП – партията, която преди повече от век се отказва от националната си идентичност, за да се превърне във филиал на Комунистическия интернационал. За неговата антибългарска насоченост говорят достатъчно силно два факта. С далечната идея да разбие нашата държава през 1934 г. Коминтернът взима решение да се създадат „македонска“, „добруджанска“ и „тракийска нация“, а десет години по-късно неговият военен инструмент – Червената армия – предава управлението на страната в ръцете  на най-отявлените некадърници и лумпени – българските комунисти.
Именно старите комунисти и техните потомци не позволяват да бъдат прекъснати хилядите кукички, с които СССР, а по-късно и Руската федерация, като огромен репей са прикрепили страната към себе си, за да могат да изсмукват всичките ѝ богатства. За вождовете на БКП/БСП енергийната и икономическата ни зависимост от азиатско-европейската федерация е гаранция за неограничено дългото им оставане на власт.

Властогонците

През трийсетте години от преврата срещу Тодор Живков българската политическа прослойка така и не успя да се възроди след деветосептемврийските кланета. Неколцината оцелели не успяха нито да възродят напълно старите си партии, нито да обучат достойни заместници – оратори и водачи. 

В създадения вакуум на тяхното място постепенно се намърдаха икономически и/или генетично свързани с комунистите техни подражатели – хора без харизма, идеи и енергия, водени единствено от амбицията за власт. Поради липса на собствени идеи те изповядват чужди на българския дух псевдолиберални ценности. Неслучайно един от тези епигони се хвалеше, че приятели му писали: „Хей, гъз, ти си нашето знаме!“ Има ли свестен човек, който ще се съгласи да тръгне под знаме с подобно изображение?

Къде сбърка Борисов

Добър или лош, но Борисов и създадената от него партия ГЕРБ започнаха да изграждат държавата. Животът на българите стана предвидим и започна да се подобрява – макар и не с тези темпове, с които би ни се искало. От гледна точна на рублофилите комунисти обаче крайно нежелан, направо фатален беше фактът, че процесът на постепенно излизане от орбитата на Русия се ускорява. Финален щрих беше обявяването на перспективата за пълно членство в ЕС. Това предизвика кремълския господар да увеличи рязко финансирането, за да задейства всичките си явни и скрити агенти в България.

Целият руски антураж – мачото, БКП/БСП и присъдружните ѝ партии се втурнаха да изпълняват неговите заповеди. На сатанинското хоро се хванаха дори някои мои приятели от ДБ, които сочеха реални и измислени грешки на тогавашното управление. Напразно ги призовавах да не си въобразяват, че могат да се съюзят с комунистите колкото да свалят Борисов, а сетне да ги надхитрят и да вземат властта. Впримчени в собствената си пропаганда, те просто отказваха да погледнат достатъчно напред, за да видят задаващото се цунами. Не помогна дори напомнянето за Никола Петков, който е направил същата грешка и в резултат е бил обесен.

Самоубийственият национален манталитет

Е, кой е виновен за връхлетялата ни криза: антибългарската политика на Русия, безродната комунистическа идеология, продажните партии, антиваксърите, политическите джуджета?

Всички те, разбира се, но трябва да добавим и още един, може би най-опасния враг.

Големият писател и народопсихолог Тончо Жечев го посочи преди десетилетия в есето си „Духът на отрицанието в нашата история“:

„[Ние] ...сменяме една разрушителна революционна ярост с друга революционна ярост – до следващата криза или катастрофа. И така до безкрай. Нашите лекарства за болестите, които ужасени откриваме при катастрофата, са по-страшни от болестта – с нови революции искаме да лекуваме раните на предишни революции. ...

Голямата, епохална задача на нашето време е да се направи най-после първият голям прагматичен пробив в отрицателните тенденции и дух, акцентите в дейността на всички обществени сили да се преместят към онова, което ни предстои да съградим. Всъщност само в градеж истински ще погребем всичко, което сме искали да отречем и разрушим в нашата болезнена история.“

Наистина ли не сме способни да извлечем поуки от последните си грешки?