Юлиана Методиева 

Пет месеца след служебното правителство и преди третите парламентарни избори, данъкоплатецът е все така очудващо пасивен, сляп и щедър. Казват му, господа данъкоплатци, контролирайте си любимците в Парламента и в министерствата защото вие сте работодателите им, но -  нищо-нищичко не произтича от това! Електоратът се прибира по домовете си, разпуска по Витошка, пътува до Гърция, само напоследък цените на тока влошава настроението му. Срещу средния избирател, който печели за месец 1000-2000 лева извисяват мощен ръст министерските и депутатските заплати. Да не говорим за евродепутатските. Безобразна работа.

Велислав Минеков е министър на културата вече второ служебно правителство. Не е известно какво точно свърши в първото и с какво заслужи преназначаването си. Заплатата му е 5 522 лв., но с какво ги заработва е тайна и загадка. На сайта на ръководеното от него министерство и най-добронамереният няма да открие и следа за административните и концептуални мерки във връзка с преодоляване кризата в културата. Поне такива кресливо обещаваше в първите си многолюдни пресконференции Минеков. Да се чуди човек защо журналистите не атакуват всекидневно тази чиновническа „безделушка“, както биха казали руснаците. 

Елена Йончева е евродепутат вече трета година. Замина с гръмки обещания за борба с корупцията, персонално с Бойко Борисов, а най-вече за свободата на словото. Тя получава 13 000 лева плюс 4 513 за други нужди. Отвреме навреме се включва от Брюксел със заплашителен тон към самозабравилите се гербаджии. Когато последните загубиха изборите, Йончева не се „ъпдейтна“, така да се каже. Установила е, че ЕП мило и драго дават да се търсят грехове и кривици на страните членки. За госпожа Йончева свободата на словото е любимата й манджа. В котлето на справедливия й гняв се слага да ври генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, прибавя се калпавия Съвет за електронни медии, щипка сол са неизменно монополите, медийната концентрация, такива неща. За ядене в Брюксел става.

Елена Йончева и Велислав Минеков се срещнаха вчера за свръхважен обмен на мисли. Тя ръководи мониторингова група от правилни депутати от Нидерландия, Ирландия, Италия и Полша. В една от срещите й е участвал министърът на културата. Взел е отношение по темата Емил Кошлуков и докога ще се търпи БНТ да бъде правителствена, а не обществена. През лятото Минеков се оплака на Елена за цензура в БНТ поради нарушеното му "право на отговор", както и заради излъчената не по програма пресконференция на ГЕРБ, вече изпаднала от каруцата на властта. А щом някой падне от каруцата, най-готино е да го бият. Народопсихология. В случая с Велислав Минеков личния мотив се пробутва за обществен. Той отдавна е обиден на БНТ. Но това е друга тема. 

Какво работи евродепутатът Елена Йончева е важен въпрос не само заради неприлично високата й заплата. Ако  има нарастващо число евроскептици, които организират протести срещу членството ни в клуба на богатите страни, то нейната напълно неясна като полезно действие работа в европейския парламент им дава солидна храна. Костадин Костадинов и хората от неговото русофилско Възраждане, това и чакат. Викат по пощадите защо евроизбори, защо евродепутати, това не е по джоба ни! Вън България от ЕС!
Същото се отнася и за министър Минеков. Ако той не може да върши адекватна работа, но пък търчи при Елена, за да обсъдят свободата на словото, инфлацията на министерския му пост е супер видна. Министърът на културата трябва да работи денонощно за ситуацията с театрите или пък за спасяване парите за кино, за ремонта на читалищата или за друго. А не Минеков да се прави на АЕЖ, СБЖ или друга гилдийна структура. Дали пък самозабравянето на единия и другия не е резултат на общото безгрижие на избирателите? Еми, получават си забележителните си заплати от нашите данъци, какво толкова…