Лидерите на НАТО ще се съберат на срещата на върха в Брюксел през юли, за да засилят позицията си срещу заплахата от Русия спрямо нейните съседи, както и по-фината подривна война срещу западните демокрациите на Москва. От жизненоважно значение е Алиансът да обяви смела и нова инициатива на срещата на върха, за да защити най-уязвимата цел в хоризонта на руския президент Владимир Путин - все още неуредените Балкани, пише босненското електронно издание Sarajevo Times, цитирано от "Фокус". 

Недовършената все още западна стратегия за региона е да приведе разпокъсаните балкански страни в стабилен процес на присъединяването към Европейския съюз и НАТО. Досега картината е смесена: Словения и Хърватия са членки на ЕС и НАТО, докато Албания и Черна гора са членки на НАТО, а само кандидати за ЕС. Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия не са членове на нито една от организациите.

Целта на Русия на Балканите е по-скромна и нейната тактика е по-фина от бруталното нашествие в Украйна. Путин не му е нужно да завладява никаква територия. Той може да спечели просто чрез спиране на по-нататъшното присъединяване на тези държави към западните организации. За да постигне това, Кремъл сее объркване по отношение на фактите, повдига съмнения относно западните намерения и решителност, а освен това култивира лоялност чрез пари, оръжия и атрактивни призиви към православното славянство.

Гражданите на Черна гора приветстваха влизането на страната в НАТО. И поради това, че районът все още е дълбоко поляризиран, руският план засили перспективите за междуетническо насилие - резултат, който се вписва в схемите на Путин. Именно НАТО, а не ЕС, може да играе най-непосредствената роля в поддържането на Балканите по пътя им към пълната западна интеграция. Погълнати от собствените си кризи и съмнения, много столици в ЕС все повече се притесняват да приемат повече бивши комунистически страни със слаби институции и съмнителни ангажименти към върховенство на закона и демократични ценности. Рядко енергичен, когато става дума за справяне с отдавнашните политически предизвикателства на Балканите или с непослушните играчи в региона, ЕС отдавна зависи от САЩ за тежките задачи.

Алиансът на НАТО, воден от Америка, може да съживи подхода на Европа към своя югоизточен фланг по няколко критични начина:

Първо, Алиансът трябва да използва членството в НАТО като основен инструмент за преодоляване на стратегията на Русия за дестабилизация в региона. Присъединяването към НАТО многократно и последователно е било стимул за реформиране и усвояване на демократичните ценности в цяла Източна Европа. Почти всички страни, които се присъединиха към ЕС след падането на Берлинската стена, влязоха първо към НАТО.

Второ, Съюзът трябва да преодолее сръбския обструкционизъм, за да задържи Босна и Херцеговина по пътя към членство в НАТО. Това е друг мистериозен балкански спор - този път около собствеността на военни обекти, принадлежали на бивша Югославия - това е предполагаемата пречка за Босна да получи План за действие за членство в НАТО. Бившият държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсън спокойно предложи Алиансът да продължи напред - преодолявайки пречките, създавани от сръбското ръководство на страната - и да предостави на Босна план-карта, без да изисква разрешаване на проблема с военните съоръжения. Вашингтон трябва да приеме подхода на Тилерсън на срещата на върха и да убеди своите съюзници да преодолеят тази изфабрикувана пречка. Твърдият лидер на Република Сръбска Милорад Додик може да устои под натиска на Русия, но сега е моментът Западът да притисне Додик да избере истинската си лоялност. По-голямата част от сръбските избиратели виждат бъдещето си в ЕС, а не в съюз с Русия.