Интервю на Дмитрий Гордон с  Борис Пинкус,  съветски и американски инженер-технолог, американски политик-републиканец, президент на републикански клуб "Роналд Рейгън".

– Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо, или Фица, както го наричат там, изобщо предизвиква у мен отвращение със своята пропутинска позиция. Той заяви наскоро, че е разговарял с Доналд Тръмп и че Тръмп му е направил впечатление на човек, едва ли не психически болен, сякаш изобщо е отсъствал по време на разговора. Накратко – наговорил куп глупости, както казваше баба ми.

От друга страна, въпреки екстравагантния му начин на общуване, хората, които разговарят с Тръмп в спокойна обстановка, казват, че има два различни образа – един публичен и съвсем друг в тесен кръг. Неволно си спомням Владимир Жириновски – руски фашист и съратник на Путин. Познавах го лично, срещал съм се с него неведнъж. Беше изключително умен човек, макар и фашист и империалист. Но щом се включеше камерата, се превръщаше в съвсем друг. А извън това – пред теб стоеше почти добродушен човек, съвсем различен.  Какво е психическото състояние на Тръмп? – И какво мислите за това, което заяви Фицо?

– Знаете ли, този въпрос е в основата на всички световни събития днес.
 Защо? Защото както никога досега се сблъскваме с въпроса за ролята на личността в историята.  Тръмп не е просто личност – той създава нова идеология, наречена „тръмпизъм“.  И тя на практика е превзела Републиканската партия – днес няма партия, има партия на Тръмп.

Познавам го лично. Участвах в първата му кампания от 2016 до 2020 г. Бил съм в офиса му на Пето авеню в Манхатън. Познавам семейството му. Разликата между Тръмп тогава и днес е огромна. Най-лошото е, че опасенията ми се оправдават. Въпросът „какъв е Тръмп всъщност?“ е изключително важен.

– Какъв е той наистина?

– Честно казано, много от нещата, които говори днес, звучат толкова парадоксално, че е трудно да бъдат приети като разумни.  Някога смятахме, че непредсказуемостта му е неговото най-силно оръжие.  Той беше лидер, който говореше едно, а правеше друго – и това работеше.

В първия му мандат той наричаше и Путин, и Ким, и Си Дзинпин „приятели“. Но действията му бяха различни от думите. За да разберем контраста, трябва да погледнем назад.  Защо го подкрепяхме тогава?  Защото правеше неща, които никой предишен президент не се осмеляваше.
  Изправи се срещу европейската левица, корупцията и лицемерието.
 Беше против Ангела Меркел, която според мен заложи бомба със закъснител в Европа с миграционната си политика.  Противопостави се на „Северен поток“.  Намали цените на петрола чрез сближаване със Саудитска Арабия. Именно той даде на Украйна противотанковите системи „Джавелин“.  Именно Меркел беше протежето на този  Герхард Шрьодер. После тази „шрьодеризация“ се разпространи из цяла Европа.
Това не стана без нейното мълчаливо съгласие.

Тръмп разбираше всичко това. Той не общуваше с нея, прекрати контактите и беше против „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Той обяви война на петродолара и, сближавайки се със Саудитска Арабия, успя да свали цената на барел от 120 долара до 40 долара. Това беше Тръмп. Не Обама, който изпращаше само одеяла в Украйна, а именно Тръмп даде „Джавелините“. Често си го припомняме. Длъжни сме да го казваме.  Защото, приятели мои, за мен украинският народ е толкова близък, колкото и израелският народ? Нищо по-малко.

 Защо? Защото днес Украйна разтърси целия свят и продължава да го разтърсва със своята смелост, непреклонност и защита на нас, американците.

Приятели мои, казвал съм ви и пак ще повторя: всяка страна, която днес беше на мястото на Украйна срещу тези варвари, щеше да се предаде за 1–2 седмици. Няма спор по този въпрос. Разбирате ли с какво печели Украйна? Тръмп беше възхитен от Украйна в първия си мандат.

Днес, когато влиза в Белия дом на 20 януари 2025 г., очаквахме неговата платформа – „мир чрез сила“ – да заработи. Но, уви, вижте: след четири години той казва: „Помолих Путин да не стреля поне една седмица по Киев. Много е студено.“  Чакайте, ако не беше студено, значи можеше да се стреля?

Разбирате ли, първото поражение Тръмп понесе, когато на 15 август се срещна с Путин – посрещна го с аплодисменти, червен килим, лимузина – отиде с цел да спре стрелбата, а си тръгна с целта на Путин.
Ще стреляме, докато няма споразумение. И Тръмп прие тази цел. Да, нека се откажем от прекратяване на огъня – ще сключим споразумение.

Погледнете как започнаха да говорят: „О, той е агент, работи за Путин“. Не, той не може да е агент. Тук има друго. Общувайки с бивши членове на екипа на Тръмп и с конгресмени, стигнахме до извода, че днес Тръмп, за съжаление, се опитва да постигне световно господство чрез нова стратегия – свят, основан на сделки. Тоест той е готов да угоди на Путин, като отстъпи украински територии. Не го интересува докъде ще се оттегли Украйна.

Дори ако Украйна се свие до крайната си западна граница и се съгласи на мир, на Тръмп не му пука.

Разбирате ли, за нас, имигрантите, които избрахме тази страна – аз не бях беден, имах добра заплата, научна степен – не заради парите дойдох в Америка. Заради ценностите. И когато Тръмп зае позиция на посредник между доброто и злото, ние се хванахме за главата. Попитахме: "Как така? Как е възможно? Ти идиот ли си?" Когато той говори за загинали войници – 20–30 хиляди – защо приравняваш руските войници, окупатори, дошли да убиват, с украинските войници, които защитават домовете и семействата си?

Разбирате ли защо го казвам толкова болезнено? За нас е по-трудно, отколкото за вас. Вие ясно виждате какво става. Ние – не. Ние избрахме Тръмп – 77 милиона души, включително и аз. Донесох му хиляди гласове, обикалях щатите, работех с етнически групи, агитирах като имигрант.

Тръмп го оцени – награди ме, имам негови подаръци, може би някога ще станат реликви. Но днес не искам да ги гледам. Дори махнах портрета му с автограф – няма да го гледам, докато войната в Украйна не свърши.

Сега хората питат: с какво се ръководи Тръмп? Само материални интереси ли? Говори за редкоземни метали, злато, газ, нефт, Арктика.

– Защо?

Първо, вижте кой представлява Америка – не дипломат, одобрен от Сената, а бизнес партньори.

– Имат ли те дипломатически интереси? Да защитават интересите на Америка?

– Абсолютно не. Те казват: „Ще направим мир и ще работим с Путин.“

– Какъв човек е Джаред Къшнър?

– Много умен, скромен, не се показва, почти не дава интервюта. Но ме шокира, че се включи в украинската тема – той е специалист по Близкия изток. Има близки отношения със саудитския принц. Но още по-рано ме шокира, когато се опита да помири Катар с Израел. Катар, който приютява лидери на Хамас, никога няма да стане приятел на Израел.

– Възможно ли е това?

– Никога. Емирствата и Саудитска Арабия са приятели на Израел, но Катар – не. Освен това Катар финансира медии като „Ал Джазира“ и образователни програми в Харвард и Колумбийския университет. Днес Катар има огромно влияние – дори плаща на Тъкър Карлсън. След това да се опитваш да помириш Катар с Израел е абсурд.

Сега Къшнър е насочен и към руското направление. Тръмп ще слуша него – последната дума ще бъде негова.

Казват: „Не бързайте, Тръмп има план.“  Но какъв план, когато украинците страдат всеки ден?

Вместо да постави условие: – Спираш огъня за 24 часа, после преговаряме – ако Путин откаже: – Тогава Тръмп трябва да докаже, че има сила.

– Има ли я?

Да. Но не я използва. Къде са санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“? Те още функционират. Руски активи се продават на американски компании.

– Защо не ги замразят и не ги дадат на Украйна?

Какви лостове има Тръмп? Обеща оръжия – къде са? Обеща санкции – не ги прилага.

– Защо?

Има два пакета санкции – срещу „сенчестия флот“ и за обявяване на Русия за спонсор на тероризма. Нито един не се движи.

Но най-страшното е друго – Тръмп не се сближава с Китай. А Китай е кислородът на Путин.

– Какво ще стане, ако започне честен диалог с Китай?

Китай следва принципа: ако два хищника се бият, не ги разделяй – остави ги да се унищожат. И печели от това.

Канада се ориентира към Китай. Европа също. Великобритания – също.