Сърбия направи поредна демонстрация на новата си противовъздушна мощ, като разположи китайските зенитно-ракетни системи HQ-22 в рамките на интензивни учения, насочени срещу атаки с дронове и високоточни ракети. Разгръщането е извършено от 250-та ракетна бригада за ПВО и бележи нов етап в модернизацията на сръбската отбрана, съобщава Military Watch Magazine.

Системите HQ-22, известни в сръбската армия и като FK-3, са доставени през април 2022 г. и постепенно се превърнаха в гръбнака на националната противовъздушна отбрана. Те заменят морално и технически остарели комплекси от времето на Студената война и компенсират ограниченията на сръбските ВВС, които все още разчитат на изтребители от 80-те години.

Закупуването на HQ-22 беше исторически прецедент – Сърбия стана първата европейска държава, придобила китайска система за среден и голям обсег. Това подчертава специфичната ѝ геополитическа позиция: страна, която е стратегически партньор на НАТО, но в същото време поддържа отбранителна инфраструктура, изградена основно по съветски и източен модел.

На 2 януари 2025 г. сръбските въоръжени сили официално обявиха, че HQ-22 е достигнала пълна оперативна готовност. По данни на Министерството на отбраната, новите системи „значително подобряват контрола и защитата на въздушното пространство на Република Сърбия“. Командирът на подразделение, оборудвано с HQ-22, капитан първи ранг Стефан Манич определи системата като „повратен момент“ за сръбската ПВО.

Сред основните предимства на китайската система са високата ѝ устойчивост на електронни смущения и способността ѝ да противодейства на противорадарни ракети – едно от най-големите предизвикателства за съвременната противовъздушна отбрана. HQ-22 разполага и с усъвършенствани средства за управление на огъня, което повишава нейната ефективност срещу сложни и комбинирани атаки.

Системата може да поразява самолети, крилати и балистични ракети със скорости до Mach 3, на височини до 27 километра и на дистанция до 100 километра – параметри, които я поставят сред най-способните ПВО решения в своя клас, отбелязва Military Watch Magazine.

От руския S-400 до китайската алтернатива
Преди избора на HQ-22, Сърбия беше считана за един от най-вероятните клиенти на руските системи S-300 или S-400. В края на 2010-те години Белград открито обсъждаше възможността за закупуване на S-400, включително чрез дългосрочно кредитно споразумение с Москва. Президентът Александър Вучич дори заяви подобно намерение по време на съвместните учения „Славянски щит“ през 2019 г.

Сделката обаче така и не се реализира. Натискът от страна на Европейския съюз, свързан с кандидатурата на Сърбия за членство, както и заплахите от американски икономически санкции, се оказаха решаващи фактори. В този контекст китайската система беше възприета като по-приемлива алтернатива, особено на фона на нарастващото напрежение между Европа и Русия.

Сръбският акцент върху противовъздушната отбрана има и дълбоки исторически корени. Споменът за бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г., включително ударите по цивилни обекти и използването на обеднен уран, продължава да влияе върху отбранителното планиране на страната.

Въпреки това, бъдещето на сръбската ПВО остава отворено. Белград се готви да получи френски изтребители Rafale, но в ограничена конфигурация, без основното им далекобойно оръжие „Метеор“. Това подхранва спекулации, че Сърбия може да преосмисли решението си и да се насочи към други платформи – включително китайския J-10C – като допълнение към наземната система, изградена около HQ-22.

Паралелно с военните сделки, през последното десетилетие Китай се утвърди и като ключов икономически партньор на Сърбия, особено в областта на инфраструктурата.

Пекин финансира и изгражда магистрали, мостове, енергийни мощности и дори участва в модернизацията на телекомуникационната мрежа на страната. Тази комбинация от военно присъствие и дълбока икономическа ангажираност превръща Сърбия в един от най-важните плацдарми на китайското влияние на Балканите. За европейските институции това е тревожен сигнал: когато една държава разчита едновременно на китайски оръжия и на китайски капитал за критична инфраструктура, рискът от политическа зависимост и стратегическо проникване се увеличава. Така разполагането на HQ‑22 не е просто модернизация на сръбската ПВО, а част от по-широка тенденция, която поставя под въпрос устойчивостта на европейската сигурност в региона.