„Голям приятел“ – така сръбските власти доскоро описваха венецуелския лидер Николас Мадуро.

Свалянето му от власт в рамките на американска операция беше определено в Белград като „право на силата“ и „право на по-силния“.

Подобна оценка не беше дадена през 2022 г., когато Русия започна войната в Украйна, заяви пред РСЕ Йелица Минич от неправителствения Европейски движeние в Сърбия.

Официален Белград подкрепи териториалната цялост на Украйна, но не се присъедини към западните санкции срещу Русия и продължи да поддържа отношения с Москва.

В същото време Сърбия засили връзките си с Венецуела и нейния авторитарен режим, докато страната – близка до Русия – беше под санкции на Европейския съюз и Съединените щати.

Мадуро беше отвлечен заедно със съпругата си на 3 януари при операция на САЩ във Венецуела и отведен в Ню Йорк, където ще бъде изправен пред обвинения за трафик на наркотици.

Ден след „акцията“ президентът Александър Вучич заяви, че старият световен ред се разпада и че правилата вече не важат, тъй като доминира правото на силата и „който е по-силен, той потиска“.

По думите му по-тежки формулировки не са използвани, за да не бъдат навредени отношенията със Съединените щати.

Според Йелица Минич оценките на сръбския президент отчасти произтичат от интересите в двустранните отношения, „такива, каквито той ги вижда“, както и от опасения, че Сърбия дава достатъчно поводи на международната сцена, които биха могли да бъдат използвани за някакъв вид външна намеса срещу неговия режим.

На 5 януари Вучич заяви, че разбира националните интереси на САЩ и изпитва голямо уважение към президента Доналд Тръмп и страната, но подчерта, че Сърбия няма друга алтернатива, освен да спазва международното право.

Повечето държави от Западните Балкани подкрепиха американската операция, като определиха режима във Венецуела като наркокриминален и Мадуро – като диктатор, дошъл на власт без свободни и честни избори. До публикуването на този текст Държавният департамент на САЩ не отговори на запитване на Радио Свободна Европа относно реакцията на сръбския президент.

Действията на САЩ бяха осъдени от Иран, Русия и други съюзници на южноамериканската държава, а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги определи като „опасен прецедент“.

Редица съюзници на Вашингтон, макар и без симпатии към Мадуро или режима му, предупредиха за необходимостта от спазване на международното право.

Свалянето на Мадуро беше приветствано от венецуелци, живеещи в изгнание.

През последните години сръбски официални лица нееднократно заявяваха, че Сърбия и Венецуела са „истински приятели“.

Това приятелство се основава на отказа на Каракас да признае независимостта на Косово – бивша сръбска провинция.

Като част от задълбочаването на отношенията двете страни подписаха през средата на 2023 г. споразумение за премахване на визите.

Йелица Минич коментира, че Мадуро е бил възприеман като „приятел“ и съюзник поради сходството между режимите.

Международни организации определят Сърбия като държава с влошено състояние на демокрацията, ограничаване на гражданските свободи и натиск върху независимите медии.

Въпреки санкциите на ЕС, част от които Белград е подкрепил, Сърбия не поставяше под съмнение легитимността на Мадуро.

Председателят на парламента Ана Бърнабич присъства през януари 2025 г. на неговата инаугурация за трети шестгодишен мандат. Тогава тя заяви, че Венецуела като „голям приятел на Сърбия“ допринася за споделянето на принципа за неприкосновеност на границите от множество държави в Латинска Америка и Карибския басейн.

Белград разчита именно на тази група страни в борбата срещу признаването на независимостта на Косово.

Непризнаването беше подчертано и от Вучич след телефонен разговор с Мадуро през август 2025 г., когато го нарече голям приятел на Сърбия и изрази увереност, че „ценното приятелство“ ще бъде поддържано и занапред.

През юни 2025 г. Белград беше посетен и от заместник-министъра на външните работи на Венецуела за Европа и Северна Америка Андреа Габриела Корао Фария, която участва в първата среща за планиране на международното участие в специализираното изложение ЕКСПО 2027 в сръбската столица.

Докато Сърбия като кандидат за членство в ЕС задълбочаваше отношенията си с Каракас, Брюксел налагаше санкции срещу режима там.

Те бяха въведени в края на 2017 г. и впоследствие разширявани. На 15 декември Европейският съвет удължи с още една година съществуващите ограничителни мерки заради ситуацията във Венецуела.

По неофициална информация на Радио Свободна Европа Сърбия се е съгласувала с това решение в качеството си на страна кандидат.

Мерките са мотивирани от постоянни действия, подкопаващи демокрацията и върховенството на закона, както и от системни нарушения на човешките права и репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция, включително след президентските избори от 28 юли 2024 г.

Белград се е съгласувал с част от санкционните решения на ЕС, но не с всички. В сила остават и мащабните американски санкции, насочени срещу лица, свързани с режима на Мадуро, както и срещу венецуелския петролен сектор.

Критиките към американската операция бяха подети и от проправителствени таблоиди в Сърбия. След предишната открита подкрепа за Тръмп, включително билборди с надпис „Тръмпе, сърбино“, сега се говори за „разпад на всички закони и логика“.

Йелица Минич посочва, че отношенията със САЩ и без това са обременени със сериозни проблеми. Сърбия има специално място в Националната стратегия за сигурност на САЩ от декември 2025 г., където с изпълнителен акт е очертана по-нататъшната политика към региона.

В наскоро подписания от Тръмп Закон за разрешаване на националната отбрана се споменават държавите от Западните Балкани, необходимостта от тяхната евроатлантическа интеграция и намаляване на енергийната зависимост от Русия.

Документът изразява и тревога за състоянието на демокрацията в Сърбия, като същевременно настоява Белград и Прищина да постигнат незабавен напредък по прилагането на споразумението за нормализиране на отношенията и да се работи за всеобхватно окончателно споразумение, основано на взаимно признаване.

Наскоро Вучич призна, че вместо очакваните значителни пробиви от администрацията на Тръмп са дошли решения, които не са в интерес на Сърбия./ БГНЕС