Сърбия и Русия подписаха споразумение за външнополитически консултации

Сърбия подписа споразумение с Русия за взаимни "консултации" по външнополитически въпроси, съобщиха медиите в страната. Сръбският министър на външните работи Никола Селакович подписа споразумението заедно с руския външен министър Сергей Лавров в рамките на срещата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където повечето западни делегации отбягваха руския първи дипломат заради инвазията в Украйна. Планът за консултации се очаква да продължи две години, се казва в изявление на сръбското външно министерство. Сърбия официално е кандидат за членство в Европейския съюз, но правителството поддържа отношения с Русия.

Въпреки че Сърбия заяви, че подкрепя териториалната цялост на Украйна, правителството многократно е отказвало да се присъедини към западните санкции срещу Москва. Привеждането на външната политика в съответствие с ЕС е едно от основните условия за присъединяване към 27-членния блок, но Сърбия все по-често се противопоставя на призивите да го направи.

Медиите в Сърбия и Русия съобщиха, че сръбският президент Александър Вучич се е срещнал с Лавров в Ню Йорк и двамата са "подчертали съвместния фокус върху по-нататъшното динамично развитие на руско-сръбските отношения". Представители на прозападната опозиция в Сърбия заявиха, че подписването на последното споразумение с Русия е знак, че Вучич, бивш ултранационалист, се е отказал от присъединяването на балканската страна към ЕС и я приближава към лагера на Москва.

Центристката опозиционна партия ССП заяви, че "е невероятно", че в момент, когато по-голямата част от света наблюдава с тревога действията на Москва, Сърбия е подписала споразумение за консултации със страна, "която пряко нарушава Хартата на ООН и възнамерява да анексира (украинската) територия". Министърът на вътрешните работи Александър Вулин, неофициален говорител на Вучич, заяви, че "разширяването на сътрудничеството с Русия не е въпрос на уважение към миналото, а отговорно решение, насочено към бъдещето". Сърбия е важна за Русия като начин да дестабилизира Балканите и потенциално да измести част от вниманието на света от войната в Украйна. /БГНЕС