Според официална статистика сърдечните заболявания засягат 50% от българите и причинената от тях смъртност е сред най-високите в Европа. Какво кара сърцето да боледува и как да го пазим – отговор дава един различен „лекар“ - Юлия Банкова, арттерапевт. 

Още в началото на 90-те години американски учени говорят за мозък на сърцето, след като откриват, че е обхванато от мрежа от четири хиляди неврона, подобни на мозъчните. Изказват предположения, че тя може да му осигурява самостоятелност във вземането на решения на базата на информацията, която събира от тялото, казва пред eva.bg Банкова, която е магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания в Софийския университет, завършила е експресивна арттерапия в НБУ и курсове по позитивна психотерапия, гещалт-, хипно- и пясъчна терапия, терапия с капките на Бах и фамилни констелации. Превърнала е ателието на дядо си, скулптора и художник Николай Шмиргела, в пространство за арттерапии. И там лекува това, за което лекарите не могат да помогнат – душата и сърдечните безпокойства. 

Емоциите са филтър, през който възприемаме реалността. Ако той е болка и страх, светът е плашещ. Ако гледаме на случващото се през обичта, всичко се променя. Сърцето боледува от всичко, което сме склонни да не казваме, от травматични спомени, страхове, стрес, завишени очаквания отвън, от липса на топлина и любов. Сърцето е огледало на емоциите и мислите ни, на начина, по който избираме да реагираме на външния свят. Сърцето е първият орган, който се оформя в зародиша. Представяте ли си какви спомени съхранява, каква емоционална информация носи! Тревожна бременност, самотно детство, страхове, че си нежелан, притеснение, че си непогален, незабелязан... Всичко се записва и не само остава в дълбоката му памет, но и нараства с развитието на житейския ни път.

Възможно ли е емоциите да имат физическо отражение върху тялото? Да, това е обект на изследване на психосоматиката. Когато сърцето страда неистово, реагира тимусната жлеза, отговорна за емоциите, и усещаме силна болка в гърдите, без да знаем защо. Когато сърцето не намира начин да изплаче сълзите и ги потиска, те избиват по кожата под формата на петна, язвички… Преглътнатите сълзи, неизказаните емоции, чувства, мисли могат да избият като дермит. Един много тежък дермит може да е знак, че дълго време съм бил незабелязван и имам толкова силна нужда от това. Когато сърцето е гневно, това чувство блокира черния дроб… Когато имаме големи очаквания и изисквания, сърцето не издържа… губим връзка с тялото си и реалността. Когато сърцето не изпитва радост от живота, могат да се променят показателите на кръвната захар или да се натовари жлъчката... 

И за да оцелеем, уж за да се предпазим от още наранявания, изграждаме защити. Те водят до обратното: моделите на поведение и представите, които сме си изградили, саботират връзките ни с нас самите и със света. При мен идват хора, абсолютно успели, с хубаво семейство, престижна работа, здравословен начин на живот. Сядат на този стол, казват, че са много добре в живота си, обаче не се чувстват добре. А тялото им стои като сковано, устните – стегнати, кръстосали са крака и скръстили ръце, като да се заключат, все едно някой ще ги нападне.

Какво прави тогава? Предлагам на клиента да се свърже с това, което изпитва в момента, и да изследва въздействието му в тялото си. Това е гещалт сесия – разговорът, благодарение на който можеш да сканираш тялото си и да осъзнаеш къде е блокирано. И после можем да влезем в диалог с блокираното място и да разберем защо е така. В разговор с терапевта, когато се отъждествиш с болката, може да стигнеш до осъзнаването – боли ме, че съм незачетен от шефа си, а имам нужда от неговото признание, или майка ми не е забелязвала успехите ми, а съм имала нужда от нейното одобрение. И тази нужда още ме тревожи. Често носим мъката или гнева с години. Болката е помощ да се свържеш с проблема. Тялото е инструментът, през който се проявяват емоциите. Болестта се явява, за да ни накара да се замислим къде грешим. Всички емоции тръгват от сърцето. Подготовката за сватба може да доведе до инфаркт точно толкова, колкото и загубата на работа или родител. Доказано е с изследвания, че нивата на стрес са еднакво високи и при положителните, и при отрицателните емоции. И в двата случая сърцето и тялото реагират.