За разлика от другите телесни течности, кръвта се смята за „орган, но в течна форма“, обяснява Алън Доктор, лекар в Университета на Мериленд и съосновател на компания, разработваща синтетичен заместител. Подобно на трансплантацията на органи, използването на кръв е деликатен въпрос, пише изданието Popular Mechanics.

От XVII век насам учените се опитват да разработят алтернатива на кръвта. Методите им са били изненадващи: използване на животинска кръв, заместители от мляко, бира, сладки и солени разтвори, дори урина. Всички те са се оказали неуспешни. През XX век надеждите се насочват към пречистените хемоглобинови протеини.

Мембрана, която се адаптира към вътрешното pH

Свободно циркулиращият хемоглобин създава токсични окислители, което води до „химически пожар“ в кръвта, обяснява лекарят.

„Точно както не искате електричеството да взаимодейства с нищо между генератора и уреда, същото важи и за кислорода.“ - допълва той.

Подходът, разработен от неговия екип, отчита опасностите от богатия на желязо протеин, като капсулира токсичните агенти в мембрана. За да се гарантира, че клетките абсорбират добре кислорода от белите дробове, преди да го депозират в мускулите, мембраната "открива" нивата на pH. 

Тя улавя кислорода в белите дробове – където условията са алкални – и го освобождава в тъканите в кисела среда. Този механизъм имитира удивително точно поведението на естествените червени кръвни клетки.

Лиофилизираният разтвор е под формата на твърдо вещество, докато не влезе в контакт с вода.

„Това е нещо, което всеки войник може да носи в панталоните си“, обяснява Алан Доктор.

Продуктът е замислен като преходно лечение преди прехвърляне в болница за подходяща трансфузия. Първите тестове върху гризачи са обещаващи: зайци, които са загубили 40% от кръвния си обем, са получили този заместител, наречен Erythromer, с резултат, равностоен на кръвопреливането. Тази ефективност приближава идеята за изкуствена кръв към клиничната реалност. Следващата стъпка за изследователите ще бъде провеждането на тестове върху хора, които окончателно ще потвърдят неговата ефективност.

Според Хироми Сакаи, доктор по химия и професор в Медицинския университет в Нара, Япония, това решение има двойно предимство: тъй като не съдържа патогени или мембранни антигени, няма риск от предизвикване на имунни реакции.

„Това ни дава чисто хемоглобинно решение, без усложнения, свързани с кръвната група, и без замърсяване“, пояснява той.

Американските учени обаче ще трябва да се изправят пред сериозен противник: медицинските регулации.

Поради токсичните инциденти, възникнали по време на първите опити с хемоглобин, надзорът се засили и трябва да се вземат големи предпазни мерки при работа с кръв. Ако опитите им са успешни, тази изкуствена кръв може да революционизира спешната медицина.

„Когато това заработи, всички бойци от американската армия буквално ще носят лечението си в раниците си“, заключава Алън Доктор. /БГНЕС