Д-р Валентин Янев

След смъртта на Тито и с настъпването на големите политически промени в Европа, Югославия потегли към своето естествено разпадане. То стана в продължение на десетилетие в условията на кръвопролитни войни, стотици хиляди жертви, осакатени хора, бежански вълни и материални разрушения. Върху руините на изкуствено създадената Югославия  възникнаха Хърватска, Словения, Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Черна Гора. Възпитавани в дух на великосърбизъм и пренебрежение към останалите етноси в Югославия, както и към съседните балкански народи сърбите не можаха да преглътнат  разпада на изкуствената си балканска империя. Вместо цивилизована раздяла и ново мирно съжителство като равноправни народи в Европейския Съюз, те предпочетоха първо да си очертаят границите на Велика Сърбия, че след това да умуват дали да влизат в обединена Европа. Платиха за това много висока цена.

Специална роля в тези процеси на дезинтегриране на бивша Югославия изигра Сръбската Православна Църква (СПЦ), но не в ролята си на умиротворяваща институция. Тя се изяви като подстрекател и даже пряк извършител на множество престъпления срещу несръбските етноси и друговерци в довчерашната им обща държава.

Това което сътвори Сръбската православна църква беше потресаващо!

Една Институция създадена преди две хиляди години от учениците на Исус Христос, която винаги е проповядвала хуманна ценностна система, морал и философия, тук в лицето на СПЦ и естествено разпадаща се Югославия  имаше най-шовинистично, човеконенавистно и братоубийствено поведение. Сръбската православна църква без никакво колебание застана на страната на Милошевич, армията и УДБ-а. Ако въобще някой е хранил илюзии, че тя е независима от държавата и изповядва християнския морал, то войните на Югоразпада  отвориха очите за истинското положение на нещата. Оказа се, че

СПЦ е най-реакционната институция в западната ни съседка

Игумени на манастири, владици и даже патриарси „затъкнаха” под църковните си одежди патрондаши и револвери. Довчерашните пастири на мирното си „стадо” се озъбиха на словенци,хървати,албанци и бошняци. Любовта към ближния беше захвърлена като непотребна одежда в нишата зад олтара, а пред него сръбските попове благославяха четници, убийци, садисти за изтребление на етнически и религиозно различните. Благославяха войната, разстрелите, грабежите, мъченията, изнасилванията, изселванията, в разпадащата се държава. Тук може да изредим имената на митрополит Амфилохий, митрополит Артемий, епископ Пахомий-Врански, владиката Качавенда, Патриарх Павле, Патриарх Ириней, епископ Филарет и много още други. Тия именно духовни водачи на сръбския народ, призвани да проповядват любов към ближния, миролюбие, състрадание и взаимопомощ, се превърнаха в подстрекатели на убийствата, етническата омраза и сръбски национализъм в най-отвратителния му вид. 

Владиката Василий Качавенда е най-зловещата фигура

сред висшите сръбски духовници прегърнал откровенно идеологията на великосръбския шовинизъм и етническото прочистване. Не може да се забрави факта, че именно той  благославя бойците от паравоенното формирование „СКОРПИОНИ” за извършване на последващите разстрели на 8 000 мюсюлмани в Сребреница. 

А какво да кажем за сръбски владика Филарет укривал за известно време военнопрестъпниците Радован Караджич и Радко Младич. Наглостта му беше толкова голяма, че не се посвени да се фотографира преметнал през рамо картечница пред ухилените физиономии на разпасани военни покатерили се на бронирана машина!

Митрополит Амфилохий и владиката Атанасий на протестен митинг в центъра на Белград по повод сключено споразумение между Сърбия и Косово в белгийската столица Брюксел през месец май 2013 година произнасят яростни, войнствени речи срещу споразумението стигайки до заплахи за смърт на тогавашния сръбски министър председател.

Безпрецедентната заплаха бива придружена от провеждане на заупокойна молитва за правителството и парламента на Сърбия. Нещо, което знаем се прави само за мъртвите.

Но това не е само позиция на някои от сръбските владици. Свещеният архиерейски Синод, разбирайки за подготвящия се план за Споразумение относно нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, излиза със Заявление в което критикува предстоящото споразумение. За владиците „Това изглежда дори не  продажба на нашата най-важна в духовен и исторически план територия, а на безусловна капитулация”. И още, критикува се правителството за това „че става въпрос за пълно оттегляне на институционалното присъствие на Сърбия от територията на южната и област, за установяване на ограничена автономия на сръбската общност на територията северно от моста Ибър в Косовска Митровица в рамките на управлението на Хашим Тачи и с това за непряко и мълчаливо, но все пак фактическо признаване на съществуването  система на държавна власт в Косово, независима от съществуващото държавно устройство на Сърбия”.

Къде тук има религия и кой дава

право на Синода им да определя политиката на държавата?

Всичко това не остава незабелязано от Европа и света. Международната кризисна група "Сърбия след Джинджич” изготвя и публикува доклад, в който прави извода, че СПЦ е една от най-консервативните и изолационистки християнски църкви в православния свят. Цитираме: „Сръбската православна църква е крайно консервативно организирано национално тяло, което се идентифицира с въпроси, които иначе биха се разглеждали като политически или дипломатически - държавни граници, тип държавност, отношението на държавата към гражданите й, политиката към националните малцинства, и др. Позицията на Църквата често е антизападна, изолационистка и дефанзивна. По време на войните в бивша Югославия нейното отношение може да бъде определено само като екстремистко и в някои случаи яростно националистическо, тъй като си затваря очите пред етническото прочистване, а в някои случаи дори го оправдава.”

Ясно, просто и категорично са направени изводите в този доклад. На сръбските свещеници не е спестено нищо. Ако приемем, че истината е такава, оттук слева извода, че редом с осъдените военнопрестъпници Милошевич, Караджич, Младич, Хаджич и прочие, е трябвало да бъдат изправени пред съда в Хага и гореизброените сръбски духовници. Това са военнопрестъпници, облечени в раса.

• Тези набедени християни благославяха военни и паравоенни формирования за извършване на жестоки масови убийства на невъоръжено цивилно население.

• Взимаха и пряко участие в убийствата и кланетата на мирни хора.

• Даваха приют и скривалище на издирвани от властта и международния съд в Хага военнопрестъпници.

• Продължават и днес да насъскват сърбите срещу другите етноси и религиозни общности.

Корените на това поведение откриваме още по времето на Втората световна война, когато един от отците на СПЦ, 

владиката Николай Велимирович-Охридски и Жички проповядва антисемитизъм

Този  сръбски „светец” в годините на Втората световна война се възхищава от Адолф Хитлер виждайки в него своеобразен „Свети Сава” на 20 ти век. Това се потвърждава и от одобрителното му отношение към тогавашния сръбски политик Димитрие Льотич, участвувал в профашисткото правителство на Милан Недич, а също оглавявал профашистката организация СБОР. Нароилите се след това организации като СРЪБСКА ДОБРОВОЛНА КОМАНДА и СРЪБСКО ДОБРОВОЛЧЕСКО ОПЪЛЧЕНИЕ-по подобие на Хитлеристките SS команди се занимават основно с изтребление на евреи и цигани в тогавашна Сърбия. Та този именно Льотич, „светецът” Николай Велимирович възхвалява като „духовна знаменитост на национализма”, виждайки в него истински „идеолог на сръбския национализъм”.

Днес намираме продължение на политиката са Сръбската православна църква в създаване на

мита за така наречените Сурдулишки мъченици.

Вранският митрополит Пахомий /известен ни вече с одобрението на сръбските зверства по време войните на Югоразпада/, претопля стари исторически фалшификации за уж хиляди избити сърби от българските административни власти по време на Първата световна война. Нещо повече, той наложи канонизирането им като „Светци” на Сръбската Православна Църква.
Починалият бивш Черногорско-Приморски митрополит Амфиохий пък провеждаше приживе противозаконна политика на дестабилизиране на Черна Гора и повторното й приобщаване към Сърбия. Амфилохий се противопоставяше на възстановяването на статут на независима и равнопоставена Черногорска православна църква и пропагандира даже връщането на монархията в тази балканска държава. С поведението си той разделяше черногорския народ, противопоставяйки черногорците чрез манипулативни призиви от църковния олтар.

Друг пример за нагнетяване на междуетническо напрежение е положението в отцепило се от Сърбия Косово. В него има останали множество сръбски черкви и манастири. Войната и извършените взаимни престъпления между сърби и албанци провокира последните да разрушават сръбските духовни храмове. Вместо да се тръгне по пътя на диалога за разрешаване, както на политическата криза възникнал от създаването на новата държава, така и въпроси от църковен характер, сръбските власти отново решават да се уповават на силово-военни решения, търсейки подкрепа в една ярко тоталитарна държава, каквато е Русия понастоящем. Путин само това и чакаше, за да заеме агресивно-подстрекалско поведение и да оправдае една бъдеща руска намеса на Балканите.

„Русия не може безучастно да гледа, какво се случва там, заяви руският държавен глава Владимир Путин. И по признанието на нашите западни колеги, това е една етническа чистка, срещу която трябва да има съответната категорична реакция в защита на сърбите", подчертава Путин.

Това той казва на  заседание c членовете на кабинета, посветено в по-голямата си част на събитията в Косово. Не е излишно да добавя, че зад официалната политика на сръбското правителство наднича пак шовинистичната СПЦ, призоваваща към своеобразни

кръстоносни поход в Косово

при първа удала се за това възможност.

Ето защо, когато разглеждаме и анализираме цялостното  политическо положение в западната ни съседка понастоящем, трябва да знаем, че новата държавна доктрина за създаване на „сръбски свят” е не само подкрепяна, но и съорганизирана зад олтара на сръбския синод, с участието на патриарха и владиците им.

Демократизирането/ако изобщо е възможно/ на Сърбия трябва да мине не само през преобразуване на светските им институции  по модела на европейската ценностна система на обединена Европа /доказал се с близо 100-годишен следвоенен мир на континента/, но и чрез коренна промяна в нагласите, мирогледа и поведението на СПЦ на базата на фундаменталните християнски ценности. Само тогава Сърбия ще бъде достойна  да стане член на семейството на обединените Европейски народи. Всичко друго е обречено на провал и противодействие от страна на Европейския Съюз. Съвременна Европа няма да търпи провокирането и воденето  на нови граждански и регионални войни с етнически прочиствания и геноцид, подобен на този в Сребреница. Това обединена Европа вече го е изпитала през миналия век и няма шанс да позволи връщане назад, включително и на Балканите.

П.П. „ В условията на истинска демокрация изкуствено разделените страни се съединяват, а изкуствено съединените се разпадат на естествените си части” - Иван Николов, председател на Културно информационния център на българите в Босилеград.