Димитър Маргаритов

Възрастните хора са активни на пазара в качеството си на потребители и често стават жертва на нелоялни търговци. И преди сме споменавали, че законът държи сметка за това и предписва на контролните органи да третират пенсионерите като уязвима група потребители, което означава по-строги санкции за нарушителите в решенията, с които се забранява незаконното пазарно поведение. Примери в това отношение са редица произнасяния на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по отношение на мобилните оператори и доставчиците на комуникационни услуги: https://www.24chasa.bg/mneniya/article/12335502
Но в много случаи хората биват заблудени и от търговците на стоки от първа необходимост – затова е добре да се следват няколко основни съвета, които могат да ги предпазят от удари по джоба в трудните времена на криза.

Припомняме, че от 28 май т.г. са в сила нови разпоредби относно намаленията на стоки и услуги, включително в интернет, които целят за улеснят потребителите в ориентирането им на пазара.  Така например стоките или услугите трябва да са продавани на старата цена поне 30 дни преди началото на кампанията, самото намаление може да продължи най-малко ден и най-много до един месец. Винаги следва да бъде обявен периодът, за който ще е валидно намалението, за да си направи потребителят сметката в какъв срок ще може да се възползва от по-ниските цени на определени стоки. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената. Важен момент в новата уредба е, че при т. нар. „прогресивно намаление на цената“, предишната цена е цената без намаление преди първото намаление на цената.

Независимо от това какви са кампаниите – как ги наричаме, какъв е процентът намаление и колко дълго се предлага на вниманието на потребителите, те имат всички онези права, каквито биха имали и когато си купуват стоки на редовната цена. Например, правото на рекламация за дефекти, на отказ в 14-дневен срок от закупена онлайн стока или извън търговски обект, както и възможността за тестване на стоката преди да бъде закупена.

Към това могат да бъдат добавени и

още няколко кратки препоръки към потребителите:

Да избягват да пазаруват извън търговските обекти, особено когато т.нар. амбулантни търговци предлагат хранителни продукти;
При обявени намаления е добре да сравняват цените на стоките, като направят проверка в друг магазин или в интернет;
При пазаруване на хранителни стоки от интернет, могат да върнат само продукти, които са с изтекъл срок на годност;
Да подхождат много внимателно към купуване на стоки, които се предлагат в социалните мрежи.

Ето и примери от практиката на Комисията, които могат да бъдат открити и в регистъра на нелоялните търговски практики, поддържан на сайта й. Преди време КЗП забранява на търговска верига да заблуждава клиентите си, като формира некоректно процента на намаление на стоки в промоции. За да може да обяви по-голямо намаление, по-малко от месец преди да го направи, търговецът повишава цените и върху по-високите стойности фиксира съответно и по-голям процент на отстъпка. Проверката установява, че преди да намали с 25% цените на продукти в промоция, търговската верига умишлено за кратко време ги е завишавала с 2%, за да обяви по-голямо намаление в сравнение с цената от предходен период.

Другата схема, по която търговец реализира тази нелоялна практика, е като променя цената на дадена стока през определено време и обявява процент на намаление не върху предишната цена, а върху тази от период преди кампанията за намаление, когато тя е била по-висока. 
Проверката на КЗП установява, че въпросната търговска верига е продавала определен продукт на редовна цена 7,99 лв., а при обявяване на промоция с 36% отстъпка цената е била 6,99 лв. На практика се оказва, че процентът на намалението е изчислен върху цената 10,99 лв., на каквато продуктът е предлаган през друг, по-стар период, преди стартирането на кампанията. При намаление от предишната прилагана цена 7,99 лв. отстъпката следва да е едва 14%. 
По-атрактивният процент на намаление, който се постига с прилагането на тези два подхода, е възможно да повлияе на икономическото поведение на потребителя и той да направи покупка, която не би реализирал при отсъствие на подобно послание и която е в ущърб на неговите икономически интереси.
В заключение можем да отбележим, че в условията на инфлация и растящи цени, множество търговци се изкушават да спекулират с правилата за намаления и отстъпки. Контролът, осъществен от КЗП и другите компетентни институции, извършен през пролетта и лятото по нареждане на тогавашния министър на икономиката Корнелия Нинова потвърди донякъде тези опасения и доведе до пресичане на опитите за спекула с горивата и олиото и до коректно прилагане на мерките на правителството за ограничаване на инфлацията, насочени към потребителите: хляб, брашно, горива. Остава да се надяваме, че този процес ще продължи и през настъпващия есенно-зимен сезон с предизвикателствата, пред които той ще ни изправи като потребители.