Съветската сондата "Космос 482" се разби на Земята след повече от пет десетилетия в орбита около нашата планета, съобщава уебсайтът "Space.com". Според руската космическа агенция Роскосмос влизането в атмосферата е станало в 8:24 ч. българско време над Индийския океан западно от Джакарта, Индонезия. Космос 482 е паднал в морето без да причини щети.

Това обаче е само една от предположенията; други космически агенции и организации за проследяване предвиждаха различни места на влизане в атмосферата - от южния бряг на Азия до източната част на Тихия океан. Не е ясно кога и дали ще получим окончателен отговор за мястото, където е паднал "Космос 482".

Астрономът Джанлука Маси от Virtual Telescope Project улови изображение на "Космос 482" по време на една от последните му орбити, при преминаването му над Рим, Италия, малко преди изгрев слънце на 10 май. На снимката сондата е „видима като следа, влизаща в зрителното поле от горната част и сочеща към долния десен ъгъл“, написа Маси на своя уебсайт.

Космическият апарат е част от програмата „Венера“ на Съветския съюз, която изпрати поредица от сонди до Венера през 60-те, 70-те и началото на 80-те години.

"Космос 482" е изстрелян към горещата сестра на Земята през 1972 г., но проблем с ракетата му оставя космическия кораб в елиптична орбита около Земята. През следващите 53 години атмосферното съпротивление бавно, но сигурно привлича сондата надолу, което довежда до днешния драматичен развой.

Повечето големи отломки от космически отпадъци – например, разпадащи се спътници и изразходвани ракетни корпуси – се разпадат по време на падането си към Земята, създавайки изкуствени метеоритни дъждове. Възможно е обаче "Космос 482" да е паднал днес като едно цяло тяло, като се има предвид, че е проектиран да издържи високоскоростно пътуване през гъстата нажежена атмосфера на Венера.

„Космос 482“ е широк около 1 метър и тежи около 495 килограма. Ако не се е разпаднал по време на навлизането в атмосферата, вероятно е ударил повърхността на Земята със скорост около 240 км/ч, според холандския сателитен следовател Марко Лангброк. В този сценарий „кинетичната енергия при удара е подобна на тази на метеоритен фрагмент с размер 40-55 см.

Падането на „Космос 482“ привлича вниманието към нарастващия проблем с космическите отпадъци на нашата планета. Средно три големи отломки се разбиват на Земята всеки ден – и този брой само ще се увеличава.

Според Европейската космическа агенция (ESA), в орбита около Земята се намират около 14 240 спътника, 11 400 от които са активни. Повечето от действащите апарати принадлежат на спътниковата масивна мрежа Starlink на SpaceX, която към момента се състои от около 7200 спътника, но непрекъснато се разраства.

Други масивни мрежи също са в процес на изграждане. Например, Amazon току-що изстреля първата голяма партида космически апарати за своята широколентова мрежа Project Kuiper, която в крайна сметка ще включва 3200 сателита, ако всичко върви по план. Ракети изстреляха сателити за две различни китайски мрежи, всяка от които е проектирана да приюти най-малко 13 000 космически апарата.

„С нарастващия космически трафик очакваме честотата на повторно влизане в атмосферата да се увеличи още повече в бъдеще“, пишат представители на ESA в блог пост на Kosmos 482.

Рискът от наранявания или имуществени щети при всяко отделно повторно влизане в атмосферата е много малък, като се има предвид, че голяма част от отломките изгарят във въздуха, а останалите обикновено падат в океана или на необитаеми територии. Но с увеличаването на обема на повторно влизащите в атмосферата обекти, нараства и вероятността от разрушително въздействие.

Има и други потенциални последствия. Например, изследователите обръщат внимание на замърсяването, причинено от навлизащите в атмосферата спътници, което може да увреди озоновия слой на Земята и да повлияе на климата на нашата планета. /БГНЕС