Димитър Главчев е вторият в най-новата ни история председател на Народното събрание, който сам подава оставка от важния пост в държавата. А в годините на прехода и на съществувалите до сега девет постокомунистически парламента, за трети път извънредно се сменя парламентарен шеф.

За първи път оставката си хвърля като председател на парламента Стефан Савов. Вот на недоверие е поискан от БСП и подкрепен от ДПС. При гласуването Савов оцелява като председател само с един глас повече. При този резултат старият демократ сам подава оставка, мотивирайки се, че този един глас е неговият, а моралът не му позволява да остане на поста. Това се случва на 24 септември 1992 г.

Днес Димитър Главчев повтори примерът му като се съобрази с позицията на ГЕРБ и на председателя Бойко Борисов, който преди това е имал личен разговор с него. Политици и анализатори обаче са категорични, че тази оставка е била напълно незаслужена, защото според конституцията Главчев не е извършил държавна измяна или друго тежко престъпление, а се е опитвал да спазва правилника, дисциплинирайки със заслужено наказание своеволията на Корнелия Нинова. Дадената от ГЕРБ „жертва“ едва ли ще укроти БСП и ще спре курсът им за дестабилизиране на страната.

Третият разделил се преждевременно с председателското място в НС е проф. Огнян Герджиков. ДПС и брокерите от „Новото време“ му поискаха оставката заради системно неспазване на правилата за работа на НС и неизпълнение на задълженията в рамките на неговата компетентност. Това реално беше формалният повод, а реално Герджиков се раздели с шефски пост, защото предложи за орден „Стара планина“ възродителя и главен прокурор по времето на комунизма проф. Васил Мръчков. Атаката бе подета от ДПС и Доган, и подкрепена от „Новото време“ и синята опозиция. На 4 февруари 2005 г. със 119 депутати гласуват „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“ Огнян Герджиков бе отстранен предсрочно от поста Председател на Народното събрани. Гилотинирането и на тримата шефове на парламента става след задкулисни интриги на БСП и ДПС.