Съвременни сръбски графици търсят брод между "генетичния код" и глобалните движения

На 14 септември 2018 г. в 18:00 часа в галерия „Академия“ при Национална художествена академия ще бъде открита изложбата „Съвременна сръбска графика“, подготвена от Галерия за съвременно изобразително изкуство – Ниш. Куратор на изложбата е историкът на изкуството и музеен съветник Милица Тодорович.

Изложбата обхваща работи на 43-ма действащи художници от различни поколения  – от утвърдени имена на старото и средното поколение, сред които много професори и преподаватели в различни факултети по изкуствата в Сърбия, до представители на младите графици.

Индивидуалните подходи на авторите са разнообразни, с различни програмни, тематични и стилистични разлики. Дори и бегъл поглед върху представените творби ни навежда на мисълта, че художниците с интелект, емоции и знания по впечатляващ начин пренасят следи от екзистенциалното към художествено премислено изображение. Вярно усещат пулса на човека, на света, на природата, на цивилизацията, на традицията... Коментират настоящето и предвиждат бъдещето, разкриват организаторите.

Всеки автор се движи по своя избрана пътека за визуализация на обективното и субективното, потвърждавайки, че плурализмът на стилове е трайно установен в нашето време. Повечето от художниците споделят класическото разбиране за графика, без значение дали е осъществена със старите прийоми на графичните техники – офорт, дърворезба, линорез, акватинта, мецотинто или чрез използването на новите технически възможности на компютрите и дигитализацията. Други от авторите вървят по пътя на така наречената „актуализация на графиката“, като се насочват към възможностите за прилагане на печата в други медии и материали.

Изложбата може да бъде разгледана и като съчетание на различни мисли, усещания и послания, предадени ни чрез индивидуална художествена поетика и универсална естетика.

Намерението на куратора при избора на представените автори е, от една страна, да потвърди демократичността на актуалната национална сцена и нейната обвързаност с глобалните движения, а от друга – да посочи и илюстрира някои особености, произтичащи от „генетичния“ код, личното преживяване и тълкуване на наследството на собствената си среда.