Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да постанови тълкувателно решение, с което да сложи край на спора в практиката дали Борислав Сарафов е и.ф. главен прокурор след 21 юли 2025 г. За това настоява Съюзът на съдиите в сигнал до председателя на ВКС Галина Захарова и до заместничката ѝ и ръководител на Наказателната колегия Лада Паунова, пише lex.bg.

Въпросът, по който да се произнесе колегията, е формулиран по следния начин в сигнала: „Дали след 21 юли 2025 г. определеният преди влязлата в сила на 21 януари 2025 г. разпоредба на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт за изпълняващ функциите главен прокурор може да продължи да изпълнява същите функции и след изтичане на предвидения в нея максимален шестмесечен срок, в рамките на който едно и също лице може да изпълнява същите функции?“.

Както е известно, в началото на октомври 2025 г. ВКС огласи две разпореждания на състави от Наказателната колегия, в които се приема, че след 21 юли 2025 г. Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор, а това виждане е възприето и от Общото събрание на Наказателната колегия (виж тук).

На 9 юли 2025 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет пък прие, че Сарафов остава изпълняващ функциите главен прокурор и след 21 юли 2025 г., тъй като ограничението от 6 месеца за това, не се отнася за него (виж тук).

Така се стигна до разнобой в съдебната практика за това дали той има правомощие да иска възобновяване на наказателни дела.

В сигнала са изброени противоречащи си решения между състави на ВКС и на апелативни съдилища, от една страна, както и на други състави на апелативни съдилища – от друга.

Според първото становище, Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор след 21 юли 2025 г.. Аргументът за това е, че „чл. 173, ал. 15 от ЗСВ има т. нар. „несъщинско обратно действие“ върху заварени правоотношения, запазвайки юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила (определянето на и.ф. главен прокурор), но преуреждайки неговите правни последици, чрез установяване на максимален 6-месечен срок, за който едно и също лице може да изпълнява функциите „председател на Върховния касационен съд или Върховен касационен съд“ или „главен прокурор“.

Актове в този смисъл са постановени от състави на ВКС и апелативните съдилища в София, Варна и Пловдив.

Според второто становище, уредената с разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ процедура, по която следва да бъде определен изпълняващ функциите на главен прокурор сочи за процесуалния характер на нормата и аргументира нейното действие занапред и при липса на посочване на обратното ѝ действие в Преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ, няма основание тълкуването, че вече изпълняващо тази длъжност лице повече от шест месеца, не може да продължи да я изпълнява и занапред.

Такова становище е застъпено от състави на Апелативен съд-София.

„Проверката за наличието на основанията за образуване на тълкувателно дело, съответно обсъждането и постановяването на Тълкувателно решение не може да се реализират в кратък период от време. Това обаче се явява необходим законов способ за преодоляване на противоречивата съдебна практика“, заявяват от Съюза на съдиите.

И подчертават, че в момента искания за възобновяване на наказателни дела, в които са допуснати съществени нарушения на закона, остават без разглеждане.