Създава се фалшиво разделение, привнасяне на чужди културни войни в публичния ни дебат

Радан Кънев, лидер на ДСБ

Дефинирането на предстоящите избори като “нормално срещу ненормално” (освен че издава конкретен страх от конкретен кандидат, който трябва да бъде предварително заклеймен като "ненормален"  е опасен, 

разделящ популизъм

Преди всичко - това е много вредно привнасяне на чужди културни войни в публичния ни дебат. В българското общество няма особено разделение по консервативно-либерална ос. Създава се фалшиво разделение. Със сигурност няма политически сили, които да привиждат повече от два пола*... Няма и политически сили, които да оспорват ценността и значението на семейството. А кризата на семейните отношения - от факта, че огромна част от децата се раждат без брак между родителите, през големия брой разделени семейства, до истинската трагедия на домашното насилие - няма никакви идеологически измерения и не признава партийни граници. 

Разделението на "културния фронт" е пропагандно упражнение, 

което цели разделяне на обществото, насъскване на едни негови членове срещу други и в крайна сметка - определяне на проевропейските демократи у нас като "ненормални", като чужда и вредна част от обществото. Похват, добре познат на пропагандистите от 40-те и 50-те години на ХХ век ... 

Пропагандно упражнение, удобно за прикриване на политическата слабост на управлението и факта, че то няма ясна политика, цели, приоритети, няма компетентни политически лица - и съответно лесно губи политическия дебат по същество. Лесно е да излъжеш, че опонентът ти признава повече от два пола и е против семейството. Трудно е да спечелиш политически спор с него, ако нямаш политика. 

Та, г-н Христов (Иво Христов, вицепремиер в правителството на Румен Радев, б.р ), призивът ми е да спрем със заклинанията, пропагандата и клеветите. И 

да спорим за решенията за бъдещето на нацията,

 ако изобщо имате такива. 

И да, естествено, България няма “духовен водач” - тази концепция е чужда не само на модерната демокрация и светска държава, но и на православието изобщо. България има патриарх, пръв между равни в синодалното ръководство на "традиционното" (а не официално) по Конституция изповедание. Духовен водач има в Иран, дали тяхната система е “нормална”, надявам се сме на едно мнение.

*Естествено, като във всяко общество, и в нашето има значителен брой хомосексуални и много малък брой транссексуални граждани. Те са хора, които трябва да имат същите права и защита от закона като всеки друг гражданин. Но не са от трети, четвърти и т.н. пол - това е пропагандна конструкция.