Две британски семейства откриха с години закъснение, че децата им са заченати с грешни донори при инвитро процедури в клиники в Северен Кипър
 
 „Още малко след раждането на Джеймс разбрах, че нещо не е наред“, казва Лора. Тя и партньорката ѝ Бет имат две деца - по-малкият Джеймс и Кейт, заченати чрез инвитро.

Двете използват собствени яйцеклетки и избират внимателно един и същ анонимен донор на сперма, за да са децата им биологично свързани. Клиниката е информирана, че това е ключово условие.

След раждането на Джеймс обаче външният му вид поражда съмнения. Очите, косата и кожата му не съвпадат с профила на избрания донор и с тези на биологичната му майка.

Години по-късно ДНК тестове потвърждават най-неочакваното - нито едно от децата не е заченато от избрания донор. Още повече - те не са биологично свързани помежду си. Използвани са различни донори.

„Ужасът беше в това, че нещо сериозно е объркано - и какво означава това за децата“, казва Бет.

Разследване на Би Би Си установява поне 7 деца от британски семейства със сходни съмнения. В повечето случаи ДНК тестове потвърждават, че са използвани грешни донори на сперма или яйцеклетки.

Всички случаи са свързани с клиники в Северен Кипър - територия извън правото на ЕС и с ограничен контрол. Регулацията е слаба, а клиниките привличат пациенти с ниски цени, широка база донори и процедури, забранени в други страни.

Лора и Бет избират клиниката Dogus IVF Centre през 2011 г., след като им е обещана сперма от датската банка Cryos International. Те подбират донор с псевдоним „Фин“ - здрав, непушач, с подробен профил и семейна история.

„Искахме децата ни да имат усещане за своя произход - това е част от тяхната идентичност“, казва Бет.

Процедурата струва около 16 000 паунда, включително 2 000 паунда за донорската сперма. След раждането на първото дете двойката се връща в същата клиника и изрично настоява да се използва същият донор и за второто. Това не се случва.

По-късно клиниката не отговаря на въпросите им, а лекарят, посочен като извършил процедурите, отрича да е отговарял за поръчката на сперма и поставя под съмнение ДНК резултатите.

Независими експерти по генетика обаче заключават, че децата почти сигурно не са свързани с избрания донор.

Специалисти по репродуктивна медицина коментират, че единична грешка е рядка, но повтарящи се случаи в една и съща практика могат да сочат към сериозна небрежност или дори измама.

„Това е кошмар за всяка инвитро клиника - да се обърка донор или ембрион“, казва д-р Ипократис Сарис от Британското дружество по фертилитет.

В Северен Кипър липсва независим регулатор, който да контролира клиниките - за разлика от Великобритания. Последиците не са само юридически. Психолози предупреждават за сериозно отражение върху идентичността на децата.

Днес Джеймс и Кейт знаят истината. Не са биологично свързани, но остават семейство. „Израснали сме заедно. Родителите ни са ни отгледали. Семейството си остава семейство, дори да не е по кръв“, казва Кейт. „Имаме две невероятни деца. В крайна сметка всичко ще бъде наред“, добавят Бет и Лора./БГНЕС