Светослав Пинтев

Периодично в социалните мрежи се появяват потресаващи реклами, в които президентът Румен Радев уж обяснява колко е велик поредният инвестиционен проект — менте. Там те заклеват да захвърлиш бедността и да инвестираш едни 250 лева, за да изкараш 1500 за седмицата, за месеца — четворно. Или нещо подобно...

Образът на държавния глава и приказките му, разбира се, са 

пресъздадени от изкуствен интелект, ама са много убедителни

 Точно в неговия загрижен за бъдещето ни стил...

Досега тази работа е била само за избрани милионери. „Но сега вече това е достъпно за всеки, тъй като платформата е доказала своята стабилност“, уверява фалшивият Радев в друга реклама, и обяснява как проектът е разработен от Българската фондова борса и Министерството на икономиката.

Поредната реклама ти надува главата за около един месец и изчезва безследно. До следващата — пак с Румен Радев. Досега не съм видял да използват друг политик за мюре. Имаше една много вълнуваща, където бяха сложили логото на Булгаргаз, друга, не по-малко въздействаща, с това на „Лукойл“. Откраднати, разбира се от хитри измамници.

Като казвам вълнуваща, не се шегувам. От устата на изкуствения президент, който говори съвсем като истинския, чуваш това, което навярно подсъзнателно винаги си искал. А именно: „Вече всеки гражданин на Република България може да печели пари от търговия с нефт и газ.“ И то яки пачки може да печели, ако вярваш на посланието на фалшификата. Трябва само да си направиш регистрация в някакъв измислен сайт и да изчакаш обаждане, с което да потвърдиш самоличността си. Вероятно ще трябва да кажеш номера и паролата за банковата си карта.

Естествената простотия е непобедима,

особено когато има такива кумири като Путин и феновете му.

Което ми напомня, че една мацка шеговито беше написала във Фейсбук: „Сбогом, бедняци, кралят на Уганда ме избра за свой наследник и ще ми даде 890 милиона долара. Трябва само да изпратя 1500 за пощенските разходи.“

Уганда, между другото, е република със собствен президент, но това е незначителна подробност. През шестнадесети век в тази африкански земи в цялото си величие изгрява кралство Буганда. През 1962 г., една година преди в Димитровград да се роди Румен Радев, първи президент на Уганда става Едуард Мутеса II, който дотогава е бил... крал на Буганда. Та може и наследниците му да са избрали моята Фейсбук приятелка да прибере милионите. 

Нищо друго не остава на истинския български патрЕот, освен да си скъса ризата ритуално и да каже: „Мен пък ме избра Румен Радев да бъда петролен шейх.“ Навярно вярват, че тях ги назначава лично Путин.

Шегата настрана, но винаги съм се чудел защо за такива реклами избират именно президента. Службите свалят една, появява се друга с него. Или сами се обновяват, не знам.

Явно разчитат на електората на Радев, на феновете на бъдещата му партия.

Същите хора, които вярват на Нешка Робева, например. Нешка няма грешка. Заявила  наскоро в интервю за един всекидневник: „Европа има не политици, а хуманоиди, пуска ги да управляват и те наистина управляват. А народите акумулират отрицателна енергия и в един момент тази енергия ще изригне! Въпросът е обаче, че тези самовлюбени хуманоиди в нищо не вярват! От Ванга знам, че за тези престъпления се плаща до девето коляно! Но да посегнеш на деца — те са единствените невинни на този свят и да ги избиваш, и Европа подкрепя това! Всички до един ще страдат до девето коляно! Така казва леля Ванга. Не им го пожелавам, но нямат страх и вяра в нищо!“

Силно се съмнявам да говори за Путин. А той е единственият, който целенасочено избива и отвлича деца в момента. И е изключително безсрамно неговата почитателка Нешка дори да си отваря устата на тема избиването на деца и родовите проклятия.

Въобще, антибългарската политика и съответната пропаганда превръщат страната ни в огромна психиатрична клиника.

И само можем да мечтаем за 

лудниците от едно време, 

например тази, за която разказва добрият войник Швейк:

„Не мога да разбера наистина защо се сърдят лудите, като ги държат там. Там човек може да си лази гол по пода, да вие като чакал, да беснее и хапе. Ако човек направеше нещо такова на стъргалото, хората биха се учудили, но там това е най-обикновено нещо! Там има такава свобода, каквато не са сънували дори и социалистите. Там човек може да се представя и за дядо Господ, и за Дева Мария, и за папата, и за английския крал, и за негово величество императора или за свети Вацлав, въпреки че последният постоянно беше вързан, гол и в изолация. Там имаше и един, който крещеше, че е архиепископ, но той нищо друго не вършеше, само ядеше и още нещо правеше, с извинение, нали знаете кое се римува с „ядеше“, но там никой не се срамува от това. Един дори се представяше за свети Кирил и Методий, за да получава две дажби“.