SCMP: Още 30 000 севернокорейски войници за Путин? Какво стои зад новото военно сътрудничество между Русия и КНДР

Северна Корея може скоро да изпрати в Русия още около 30 000 военнослужещи в подкрепа на войната срещу Украйна. Ако тази информация се потвърди, това ще бъде поредната стъпка към задълбочаване на военния съюз между Москва и Пхенян, като и двете страни ще извлекат значителни ползи от това сътрудничество, пише South China Morning Post.

Коментирайки изявлението на украинския президент Володимир Зеленски, че Северна Корея планира да изпрати в Русия още десетки хиляди военни, старшият научен сътрудник в Корейския институт за национално обединение О Кьон-соп, специалист по севернокорейската политика, заявява, че това е „напълно правдоподобно твърдение“.

Според него подобен ход би бил взаимноизгоден за двете държави.

„Постоянният поток от евтина работна сила от Северна Корея дава на Русия икономически изгоден начин да попълва армията си, докато Пхенян получава финансови средства и военни технологии“, посочва експертът.

Той отбелязва, че след повече от четири години и пет месеца война броят на желаещите да постъпят на служба в руската армия намалява, което прави севернокорейския човешки ресурс все по-привлекателно временно решение за Москва.

Изданието припомня, че Северна Корея разполага с една от най-големите постоянни армии в света – около 1,2 милиона военнослужещи.

Според О Кьон-соп изпращането на още 30 000 войници е привлекателно и за Пхенян, защото ще даде на армията ценен боен опит. Освен това Северна Корея отдавна изпитва трудности да поддържа толкова голяма армия, докато едновременно финансира ядрената и ракетната си програма.

Възможно е въпросът да е обсъждан в Москва

South China Morning Post припомня, че наскоро външният министър на КНДР Чхве Сон-хи беше на четиридневно посещение в Москва, където се срещна с руския президент Владимир Путин и с външния министър Сергей Лавров.

Според О Кьон-соп по време на разговорите е възможно да са били обсъдени съюзническите отношения, включително допълнителна подкрепа за руската война, както и подготовката за бъдещо посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Журналистите напомнят, че Путин покани севернокорейския лидер още по време на визитата си в Пхенян през юни 2024 г., когато двете страни подписаха договор за всеобхватно стратегическо партньорство, превърнал се в основа на военното им сътрудничество.

Професорът от Института за изследване на Далечния изток към университета „Кьоннам“ Лим Ил-чхол смята, че евентуалното ново изпращане на войски вероятно ще бъде обосновано с клаузата за взаимна отбрана в този договор.

По думите му Северна Корея може да използва настоящата геополитическа нестабилност, за да затвърди статута си на фактическа ядрена държава и да ускори модернизацията на армията си чрез достъп до съвременни руски военни технологии.

Какви ползи биха получили Русия и Северна Корея

Лим подчертава, че за Пхенян особено ценен е опитът във воденето на съвременна война с безпилотни системи, модерно бойно разузнаване и спътникови технологии – области, в които севернокорейската армия дълго време е била сравнително изолирана.

За Русия присъствието на севернокорейски военнослужещи би означавало възможност да попълни изтощените си подразделения, без да поема политическия риск от нова мащабна мобилизация.

Експертът отбелязва още, че през последните месеци Северна Корея значително е увеличила производството на мобилните балистични ракети с твърдо гориво с малък обсег KN-23 и KN-24 (известни още като Hwasong-11A и Hwasong-11B).

„Изглежда, че страната вече разполага с достатъчен производствен капацитет не само да снабдява собствената си армия, но и да продължи производството и износа на въоръжение за Русия“, казва той.

Какви са рисковете

Според анализаторите евентуалното изпращане на нов контингент не е лишено от рискове за Пхенян. Големите загуби могат да се превърнат във вътрешнополитически проблем и да увеличат опасността от дезертьорство или пленяване на военнослужещи.

Лим предупреждава още, че севернокорейските специални части могат да понесат сериозни загуби, а украински и западни психологически операции биха могли да доведат до проникване на нежелана информация обратно в изолираната държава.

По думите му военнослужещите, завърнали се от война, доминирана от дронове и високоточни оръжия, могат да страдат от психологически травми и трудно да се адаптират към нормалната служба, което би създало напрежение в армията.

Освен това тежките загуби или липсата на убедителен успех на Русия биха могли да отслабят авторитета на Ким Чен-ун и да поставят под въпрос решението му да изпрати войски.

Ще бъдат ли изпратени на фронта

Не всички анализатори обаче смятат, че евентуалната втора вълна севернокорейски военни непременно ще участва в бойни действия на фронта.

Военният анализатор Ян Ук от Института за политически изследвания „Асан“ предполага, че Пхенян може да счита задълженията си по договора вече за изпълнени след оказаната помощ на Русия за възстановяване на контрола над по-голямата част от Курска област.

Според него севернокорейските военнослужещи могат да бъдат използвани за обслужване на далекобойна артилерия и ракетни комплекси на руска територия или за охрана на тилови райони в замяна на достъп до съвременни руски военни технологии.

Лим добавя, че евентуалното изпращане на нов контингент би било и сигнал към САЩ, Южна Корея и Япония, че Русия е готова незабавно да се намеси при евентуална криза на Корейския полуостров.

По думите му севернокорейската армия, която натрупа реален боен опит и получи достъп до модерни руски технологии, би представлявала значително по-сериозна заплаха за сигурността в региона.

По-рано Володимир Зеленски заяви, че Русия се готви да приеме около 30 000 севернокорейски военнослужещи, като подготовката за това се извършва още от юни във Воронежка област. Според украинския президент КНДР се готви също да предостави на Москва нови пускови установки за балистични ракети, а Русия помага на Пхенян да усвои съвременния начин на водене на война.

След тези твърдения сестрата на севернокорейския лидер Ким Чен-ун – Ким Йо-чен – осъди призивите за денуклеаризация, заявявайки, че ядреното оръжие е „най-мощният щит“ на страната. Тя подчерта, че ядреният статут на Северна Корея е „окончателен и необратим“ и че ядрените способности на страната ще продължат да бъдат усъвършенствани.

Превод: faktor.bg