СДС излезе с позиция по повод 55-годишнината от събитията по време на Пражката пролет:

На 21 август се навършват 55 години от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия, за да смажат Пражката пролет. В операцията участват и български войски. Отговорен за техния контрол и неутрализиране на всеки опит за брожения и несъгласие сред изпратените в Прага български офицери и войници, е бил ген. Васил Терзиев. Човекът, чието име, кръв и гени носи неговият внук - настоящият кандидат на ПП-ДБ за кмет на София. Комунистическа България слага срамно клеймо върху репутацията си и за пореден път се доказва като най-верен слуга на Съветския съюз, защото е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет – с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г. За потушаването на порива на Чехословакия към реформи и повече свобода, България участва с два мотострелкови полка и един танков батальон. Показателен факт е, че румънският диктатор Чаушеску не изпраща войски и осъжда нахлуването, защото е категоричен противник на съветското влияние, за разлика от българските партийни и държавни ръководители, които хвърлят сериозен ресурс срещу Пражката пролет. 

Днес техните наследници продължават генералната линия, че когато Кремъл нахлува винаги е в правото си, а нападнатата страна е виновна. За тях е нормално България да изпрати войски и оръжие през 1968 г. в Прага, за да запази влиянието на СССР, но не е нормално да дадем оръжие на Украйна, за да защити свободата и независимостта си от агресора Путин. 

На този политически цинизъм на проруските партии у нас трябва да се даде категоричен отпор, но вместо това, неочаквано се появи тяхна сериозна конкуренция за реабилитация на комунистическото и ДС минало. Градските либерали от ПП и ДБ издигнаха за столичен кмет наследник на една от най-влиятелните фамилии на Държавна сигурност и с това нанесоха голяма обида на демократичната общност, на хората пострадали от репресиите на режима и техните наследници с погубено бъдеще. България няма как да скъса с комунистическото си минало, ако на думи осъждаме престъпленията на режима, а на дело постиламе „червен килим“ пред наследниците на неговите генерали, ако пазим Паметника на съветската армия сякаш е Триумфална арка, а не символ на окупация и половинвековно васално съществуване, ако не се излекуваме веднъж завинаги от стокхолмския синдром към Кремъл и да осъзнаем, че мястото ни е в Европа, а не в Евразия!