В планините на южна Япония, в префектура Токусима, се намира Нагоро – село, известно по цял свят като „селото на куклите“. Но не става дума за детски играчки. Над 350 ръчно изработени фигури в човешки ръст „живеят“ по улиците, спирките и дворовете на селото. Те заместват реалните хора, които са починали или се изселили – и които жителката Цуками Аяно решава да „възстанови“ чрез изкуство и памет.

Днес Нагоро е почти безлюдно, но куклите седят в класната стая, чакат автобуса или гледат в далечината на нивите – нямат живот, но създават усещането за присъствие. Туристи, фотографи и любители на алтернативни дестинации идват тук, за да видят това странно и тихо място, където времето сякаш е спряло.

Но това не е единствената японска „странност“...

Само на няколкостотин километра се намира друг феномен – островът Айошима, известен още като „котешкия остров“. Там котките надвишават хората поне десет пъти. Първоначално докарани за борба с плъховете по рибарските лодки, котките се размножили без контрол. Днес те буквално владеят острова – спят на покриви, лежат по улиците и дори влизат в къщите на малцината възрастни жители.

Островът се е превърнал в рай за любителите на котки и в икономически шанс – японски туроператори вече организират целенасочени пътувания дотам.

Японската душа: между носталгията, самотата и символиката

И двете места – Нагоро и Айошима – казват много за японската култура: привързаността към миналото, търсенето на душа дори в неодушевеното, и опитите да се даде живот там, където реалният вече си е отишъл.