10 Септември, 2026

„Сенчестата война“ на Путин срещу Европа набира скорост: Bloomberg предупреди за нова заплаха

Снимка: ЕПА/БГНЕС

По мнението на анализатор, докато Москва все повече преминава в отбранителна позиция спрямо Украйна, тя започва да настъпва срещу Европа.

Изтощителните войни се превърнаха в част от световната действителност. Продължаващият от години жесток конфликт отслабва Украйна, а продължилото месеци напрежение разтърси и района на Персийския залив. Междувременно Русия започва друг тип борба – „сенчеста война“, изразяваща се в насилствен натиск, извършван почти незабелязано срещу Европа. Това пише колумнистът на Bloomberg Opinion Гал Брандс.

„Континентът, който някога беше пример за мир след края на Студената война, се сблъсква с опасна борба, докато противоречивите сигнали от Вашингтон затрудняват възпирането на Москва“, подчертава авторът.

По думите на Брандс Русия води „сенчеста война“ срещу Европа вече повече от 10 години. През 2014 г. например агенти на руското разузнаване са организирали мощни взривове в складове за оръжие в Чехия.

Тази кампания се е засилила, след като нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна се е превърнало в продължителна война, а САЩ и Европа са усложнили положението на Москва, помагайки на Киев да нанася сериозни загуби на руските окупационни сили.

„До 2024 г. Русия беше замесена в редица престъпни действия в Европа – кибератаки срещу железопътния транспорт, предполагаеми саботажи на комуникационни кабели и вятърни електроцентрали, палежи на складове и търговски центрове, опити за убийства на ръководители на отбранителната промишленост и други“, обяснява колумнистът.

Според него целта винаги е била една и съща – да бъдат сплашени и наказани европейските държави, които оказват военна и икономическа помощ на Киев.

Така, по мнението на Брандс, докато Москва все повече преминава в отбранителна позиция спрямо Украйна, тя започва да настъпва срещу Европа.

„Някои европейски служители се опасяват от още по-драматична ескалация – възможно е ограничено завземане от Русия на територии в балтийските държави, чиято цел би била да въвлече Организацията на Северноатлантическия договор във вътрешен спор за това как да реагира“, пише авторът.

Той припомня, че опасенията от подобен сценарий рязко са се засилили, след като в края на миналия месец директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва. Посещението е напомнило за визитата на неговия предшественик Уилям Бърнс през 2021 г., който тогава безуспешно се е опитал да предотврати руското нахлуване в Украйна.

Брандс обаче смята, че за Русия би било изключително рисковано да започне втора война, докато армията ѝ все още е ангажирана в Украйна.

Затова според него най-вероятният сценарий е Москва да продължи да оказва натиск, без да преминава официалната граница на войната. Това може да става чрез тайни операции, които да доведат до смъртта на цивилни и да предизвикат по-мащабна криза.

„Путин разглежда войната в Украйна като част от по-широка, почти екзистенциална борба срещу Запада. Руски анализатори говорят за „нова Тридесетгодишна война“, в която Москва се противопоставя на своите врагове“, отбелязва експертът.

Според него Путин вероятно смята, че ако западните държави помагат на Украйна да убива руските окупатори и да пренася войната на руска територия, атаките срещу тези държави са оправдани.

Освен това Русия може да вижда в подобна политика възможност да внесе разцепление в НАТО, като засили напрежението в момент, когато отношенията между американския президент Доналд Тръмп и европейските лидери често са белязани от противоречия.

„Солидарността на работно ниво е помрачена от поредица политически кризи – по въпросите за търговията, Гренландия, Иран и други теми. Растящият недостиг на боеприпаси в САЩ, предизвикан от войната в Иран, може да подтикне Путин към извода, че Вашингтон ще избегне изостряне на европейска криза“, предупреждава Брандс.

Затова, обобщава той, трансатлантическото единство е изключително важно на фона на нарастващите заплахи.

Въоръженият конфликт вече не се ограничава до източните покрайнини на континента. Според експерта войната, макар и в нееднозначна форма, вече е достигнала и самата Европа.

По-рано колумнистът по въпросите на външната политика на The Telegraph Кон Кофлин написа, че хибридната война на Путин срещу Европа не е проява на отчаяние. Според него Москва разглежда саботажите, кибератаките и други тайни операции като пълноценни инструменти на съвременната война.

Кофлин смята, че ако Русия продължи да разглежда хибридната война като един от основните инструменти на бъдещите конфликти, Западът трябва да изгради по-ефективна система за възпиране.

Междувременно Путин посочи кого смята за виновен за атаката с дронове срещу летището в Лайпциг. Той свърза нападението с дронове, носещи взривни вещества, в района на летището с вътрешнополитическата криза в Германия.

„Канцлерът на Германия не защитава интересите на гражданите на страната, а търгува с тях. Жизненият стандарт на германците пада, хората губят работните си места. Не е ясно защо всичко това се прави. Това може да бъде обяснено само с едно – противопоставянето на агресивна Русия. А къде са доказателствата?“, заяви руският президент.

faktor.bg

Сподели:
Украински дронове спряха руска рафинерия, снабдяваща Москва с гориво

Украински дронове спряха руска рафинерия, снабдяваща Москва с гориво

Източниците на Reuters посочват, че възстановяването на повредените съоръжения може да отнеме до няколко седмици.

AI: Русия набира чужденци за войната в Украйна чрез трафик на хора - с принуда, измама и заблуда

AI: Русия набира чужденци за войната в Украйна чрез трафик на хора - с принуда, измама и заблуда

Военнопленници от Бразилия и Шри Ланка са разказали, че паспортите и мобилните им телефони са били отнети

В Кремъл реагираха на идеята за енергийно примирие с Украйна

В Кремъл реагираха на идеята за енергийно примирие с Украйна

Песков съобщи още, че Абу Даби ще бъде сред обсъжданите места за провеждане на тристранни преговори за уреждане на войната

Коментари (0)